Северно сияние

— В известен смисъл Църквата винаги е знаела за него. Свещениците говорят от векове за него, но не са го наричали с това име. Преди известно време обаче един московит, Борис Михайлович Русаков, открил нов вид елементарни частици. Чувала си за електрони, фотони, неутрино и така нататък, нали? Наричат се елементарни частици, защото са неделими. Вътре в тях няма нищо повече, освен самите тях. Та тези частици били елементарни, но трудно можели да бъдат измерени, тъй като не реагирали по обичайния начин. Най-трудно било на Русаков да разбере защо новите частици се трупат там, където има хора, сякаш са притеглени от тях. И особено от възрастните. От децата също, но не в такава степен, докато демоните им не добият постоянна форма. По време на пубертета те започват да привличат по-силно Праха, също като възрастните. Всички подобни открития, които могат да окажат някакво влияние върху доктрините на Църквата, най-напред се разглеждат от Магистратурата в Женева. А откритието на Русаков било толкова необичайно и невероятно, че инспекторът от Дисциплинарния съд на Църквата го заподозрял във връзки с дявола. Той най-напред извършил церемония по прогонване на злите сили от лабораторията, после разпитал Русаков по законите на Инквизицията, но най-сетне трябвало да признаят, че ученият не ги лъже и не ги заблуждава. Прахът наистина съществувал. Това ги изправило пред проблема за неговата същност. И като знаем какво представлява Църквата, оставало им само едно. Магистратурата решила, че Прахът е физическото доказателство за първородния грях. Ти знаеш ли какво е това „първороден грях“?

Лира сви устни. Почувства се като в „Джордан“ — разпитваха я за нещо, на което я бяха учили през куп за грош.

— Ясно, че не знаеш. Вземи от онзи рафт до писалището Библията и ми я донеси.

Лира се подчини и подаде на баща си подвързаната в черно книга.

— Спомняш ли си историята за Адам и Ева?

— Разбира се. Тя не е трябвало да яде забранения плод, но змията я изкусила и Ева го изяла.

— И какво станало после?

— Ами… Изгонили ги. Бог ги изгонил от райската градина.

— Бог им казал да не ядат плода, защото ще умрат. Спомни си, в Райската градина те били голи, също като деца, а демоните им приемали каквато форма пожелаят. Но ето какво станало.

Той отвори Трета глава на Битие и зачете:

— Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем, само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.

Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете; но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, демоните ви ще приемат истинския си вид и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.

Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и много желано, защото дава знание за истинския вид на демоните, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.

Тогава се отвориха очите на двамата и видяха истинския вид на демоните си и говориха с тях.

Но когато мъжът и жената познаха собствените си демони, разбраха, че много се е променило, защото дотогава мислеха, че са като всички други твари на земята и във въздуха и няма разлика между тях.

Сега прогледнаха и познаха доброто и злото. И се засрамиха, че са голи, па съшиха смокинови листа и си направиха препасници да скрият голотата си…

Лорд Азриел затвори книгата.

— Така се появил грехът. Грехът, срамът и смъртта. Те дошли в мига, когато демоните приели постоянна форма.

— Но… — Лира се мъчеше да намери походящите думи. — Но нали това не е истина? Не е като химията или механиката, нали? Нали не е имало наистина Адам и Ева? Касингтънският професор ми каза, че това било нещо като приказка.