Сфера

— Така. А ние вече се споразумяхме, че гравитацията това е изкривяване на пространство-време, подобно на изкривената купа. Всяка бейзболна топка на Земята трябва да се движи по същата крива на пространство-времето, също както тази топка се движи по кривината на купата. Погледни — той сложи портокала обратно. — Ето я Земята. А ето ги батерът и централният играч — той постави два пръста на срещуположните страни на портокала. А сега, опиташ ли се да търкулнеш лагера от единия пръст до другия, ще откриеш, че трябва да се съобразяваш с кривината на купата. Или ще го плъзнеш леко и тогава той ще премине близо до портокала, или трябва да го засилиш по стената, за да се спусне от другата страна. Именно това представлява твоят бейзбол — движение в изкривено пространство-време.

— Май че схванах — рече Норман. — Но какво общо има всичко това с пътуването във времето?

— Виж, ние си мислим, че гравитационното поле на Земята е мощно — като паднем ни боли — но в действителност, то е доста слабо. Почти несъществуващо. Така че пространство-времето около Земята не е много изкривено. Много по-изкривено е около Слънцето. В някои части на вселената е силно изкривено и там могат да се наблюдават най-различни промени във времето. Ако вземем за пример някоя черна дупка…

Той внезапно млъкна.

— Да, Тед? Черна дупка?

— О, Божичко — възкликна Тед.

Хари намести очилата си и рече:

— Тед, може би за пръв път в живота си имаш право.

Двамата придърпаха един лист хартия и започнаха да драскат по него.

— Едва ли е Шварцшилдова дупка…

— Не, не. Трябва да се върти…

— …кинетичната инерция ще осигури…

— …така не можеш да доближиш сингуларната…

— …не, защото приливните сили…

— …ще те разкъсат на парчета…

— Но ако само се потопиш под вероятностния хоризонт…

— Възможно ли е? Дали биха посмели?

Двамата потънаха в мълчание, погълнати от изчисленията.

— Какво общо има тук черната дупка? — попита Норман. Но те не го чуваха вече.

Говорителят изпращя. Разнесе се гласът на Барнс:

— Внимание. Говори капитанът. Искам всички да се съберат незабавно в съвещателната стая.

— Ами ние сме в нея — рече Норман.

— Веднага, казах.

— Вече сме там, Хал.

— Това е всичко — рече Барнс и говорителят замлъкна.

СЪВЕЩАНИЕТО

— Току що разговарях чрез закодирана връзка с адмирал Спалдинг, главнокомандващ Тихоокеанските ВС в Хонолулу — започна Барнс. — По всичко изглежда, че Спалдинг едва сега е научил, че съм си позволил да използвам цивилни служители за подводна експедиция, за която той не знае нищо. Не бих казал, че е особено щастлив от факта.

Настъпи тишина. Всички гледаха към него.

— Той настоя всички цивилни незабавно да бъдат изпратени на повърхността.

Чудесно, помисли си Норман. Беше почти разочарован от това, което бяха открили досега. А и никак не го привличаше перспективата да прекара още седемдесет и два часа в тази тясна, клаустрофобична среда, изучавайки един изоставен космически кораб.

— Мислех, — рече Тед, — че имаме разрешение от президента.

— Така е — кимна Барнс. — Но възникна въпросът с бурята.

— Каква буря? — попита Хари.

— От повърхността съобщиха за вятър със сила петдесет възела и щорм от юго-изток. Изглежда в наша посока се движи циклон, който ще стигне тук след приблизително двадесет и четири часа.

— Тук ще има буря? — попита Бет.

— Не тук — поправи я Барнс. — На дъното няма да почувстваме нищо, но на повърхността ще стане доста напечено. Вероятно всички съдове ще трябва да напуснат района и да се приберат в най-близкото укритие — пристанището на Тонга.

— Значи ние ще останем сами?

— Да, от двадесет и четири до четирийсет и осем часа. Едва ли ще представлява проблем, обезпечени сме напълно, но Спалдинг е разтревожен, че трябва да отзове всички осигуряващи съдове, когато в експедицията участват цивилни. Искам да знам какво мислите. Искате ли да останете и да продължите с изследването на кораба? Или предпочитате да си тръгнете?

— Оставаме. Без колебание — рече Хари.

— Бет? — попита Барнс.

— Дойдох за да изучавам непознати форми на живот — отвърна Бет. — Но на кораба няма живот. С други думи — очакванията ми не се оправдаха. Предлагам да тръгваме.

— Норман?

— Да гледаме истината в очите — рече Норман. — Не сме подготвени да живеем в изкуствено създадена среда и не се чувстваме удобно тук. Поне аз не се чувствам. И едва ли сме най-подходящата група за изучаване на кораба. На този етап далеч по-добре биха се справили инженери от НАСА.

— Хари?

— Да си вдигаме чуковете по-скоро.

— Някаква конкретна причина?

— Наречи го интуиция.

— Не мога да повярвам, че го казваш, Хари — обади се Тед. — Особено сега, когато ни хрумна тази великолепна идея за…

— Това сега няма значение — прекъсна го Барнс. — Ще се свържа с повърхността за да ни изтеглят в рамките на дванадесет часа.

— Дявол да го вземе! — изруга Хари.

Но Норман не откъсваше поглед от Барнс. Барнс изглеждаше по-спокоен. И той иска да си тръгне, помисли си Норман. Търси каквато и да е причина да си тръгне и ние му помогнахме.