Сфера

— Междувременно, — рече Барнс, — бихме могли да отскочим още веднъж и дори два пъти до кораба. Два часа почивка и отново тръгваме. Това е всичко за сега.

— Бих искал да кажа, че…

— Това е всичко, Тед. Гласуването приключи. Почини си.

Докато се готвеха да поемат обратно, Барнс рече:

— Бет, бих искал да поговоря с теб.

— За какво?

— Бет, когато се върнем на космическия кораб, не искам отново да натискаш всяко срещнато копче.

— Но аз само включих осветлението, Хал.

— Да, но не го знаеше преди да…

— Разбира се, че знаех. Над копчето пишеше „Осветление“. Какво по-ясно от това?

Двамата излязоха, като продължиха да се препират.

— Дявол да го вземе — извика Тед и ритна една от металните стени. Стената издрънча жално. Преминаха в цилиндър В по пътя към спалните каюти. — Не мога да повярвам, че наистина искате да си тръгнете — продължаваше Тед. — Та това е необикновено откритие. Как можете да го зарежете по такъв начин? И особено ти, Хари. Представи си само математическите възможности! Теорията за черната дупка…

— Ще ти кажа защо — рече Хари. — Искам да си тръгна защото и Барнс го иска.

— Барнс не иска да си ходи — възрази Тед. — Иначе защо ще ни кара да гласуваме…

— Знам какво направи. Но Барнс не иска да изглежда в очите на своите началници, че е взел погрешно решение. Затова остави на нас да решим. Ала повярвай ми, Барнс иска да си ходи.

Норман беше изненадан. Общоприетата представа за математиците, бе за хора отнесени, чийто мисли хвърчат в облаците. Но Хари очевидно притежаваше остра наблюдателност и не пропускаше и най-малката подробност.

— И защо иска да си ходи Барнс? — попита Тед.

— Ами то е ясно — рече Хари. — Заради бурята на повърхността.

— Бурята още не е дошла — възрази Тед.

— Не е — кимна Хари. — Но дойде ли, никой не знае колко дълго ще продължи.

— Барнс каза от двадесет и четири до четирийсет и осем часа…

— Нито Барнс, нито някой друг е в състояние да прогнозира колко ще трае бурята — рече Хари. — Ами ако продължи пет дни?

— И толкова можем да издържим. Имаме въздух и хранителни припаси за пет дни. Какво толкова ви тревожи?

— Мене нищо — отвърна Хари. — Но мисля, че Барнс е разтревожен.

— Всичко ще бъде на ред, за Бога! — убеждаваше ги Тед. — Мисля че трябва да останем.

Изведнъж нещо в краката им шляпна. Погледнаха надолу. Килимът беше потъмнял и подгизнал.

— Какво е това?

— Струва ми се, че е вода — каза Хари.

— Солена вода? — Тед се наведе и докосна мокрото петно. — Не ми изглежда солена.

Над главите им се разнесе глас.

— Защото е урина.

Погледнаха нагоре и видяха Тина Флетчър, приклекнала на малка платформа под купола на цилиндъра, сред мрежа от тръби. — Всичко е наред, джентълмени. Имаме малка утечка на отходната тръба, свързана с водния рециклатор.

— Отходната тръба? — поклати глава Тед.

— Съвсем малка утечка — рече Флетчър. — Никакъв проблем, сър. — Тя напръска едно от тръбите с бяла пяна от контейнера със спрей. Пяната изсъхна и се втвърди около тръбата. — В подобни случаи заливаме дупките с уретан. Идеално покритие.

— И колко често се случват такива неща? — попита Хари.

— Отходната тръба? — повтори отново Тед.

— Трудно е да се каже, доктор Адамс. Но не се безпокойте. Наистина.

— Призлява ми — каза Тед.

Хари го потупа по гърба.

— Хайде стига, няма да умреш от това. Да подремнем малко.

— Мисля, че ще повърна.

Прехвърлиха се в спалната каюта. Тед побърза да се затвори в банята, отвътре се чуваше задъханото му кашляне.

— Бедният Тед — рече Хари и поклати глава.

— Та каква беше онази работа с черната дупка? — сети се Норман.

— Черната дупка, — каза Хари, — е мъртва, силно сгъстена звезда. Нормално, звездите са като големи плажни топки, раздути от атомните експлозии вътре в тях. Когато една звезда умре и ядреното й гориво свърши, топката се свива до много по-малки размери. Ако обаче продължи да се свива, тя става толкова плътна и гравитационното й поле — толкова мощно, че процесът на свиване става необратим и продължава докато диаметърът й стигне само няколко мили. Така звездата се превръща в черна дупка. Нищо друго във вселената не е толкова плътно, колкото една черна дупка.

— Значи, наричат ги черни защото са мъртви, така ли?

— Не. Черни са, защото улавят светлината. Черните дупки имат толкова силно гравитационно поле, че всмукват всичко в себе си като гигантски прахосмукачки — целият обкръжаващ ги междузвезден прах и газ и дори светлината. Направо я поглъщат.

— Те поглъщат светлината? — попита Норман. Трудно му беше да си го представи.

— Да.

— И какво толкова ви развълнува, докато смятахте?

— Ами, това е дълга история, все още в границите на теоретичното — прозя се Хари. — Пък и едва ли има значение. Да поговорим по-късно, а?

— Добре — кимна Норман.

Хари се обърна на другата страна и заспа. От банята се чуваше само плискане на вода. Норман се върна в цилиндър Д при пулта на Тина.

— Хари откри ли те? — попита той. — Разбрах, че те е търсил.

— Да, сър. Вече получих информацията, която искаше. Защо? И вие ли искате да си направите завещанието?

Норман я погледна учудено.