Шантарам

Ден след сватбата закарах Викрам и Лети на летището. Смятаха да повторят церемонията в Лондон със семейството на Лети. Докато тя разговаряше по телефона с майка си, за да потвърди кога ще пристигнат, Викрам се възползва от възможността да си поговорим задушевно.

— Благодаря ти, че ми обработи паспорта, човече — ухили се той. — Тая шибана присъда за дрога в Дания… Дреболия, но щеше да ми причини големи главоболия, йаар.

— Няма проблеми.

— И доларите. Много добър курс ни уреди, ебати. Знам, че го договори специално, йаар и ще ти върна някак услугата, като се върнем.

— Спокойно.

— Знаеш ли, Лин, ти наистина трябва да улегнеш, пич. Не че нещо искам да те прецакам. Само ти казвам като приятел — приятел, който те обича като брат. Вървиш към голямо падение, човече. Имам лошото предчувствие, че… Мисля, че трябва да вземеш да улегнеш.

— Да улегна…

— Да, пич. Там му е смисълът, йаар.

— Смисълът на… какво?

— За това е цялата шибана игра. Ти си мъж. Мъжът трябва да постъпи точно така. Не ща да ти се бъркам в личните простотии, но е малко тъжно, че още не го знаеш.

Засмях се, но той продължаваше да ме гледа навъсено.

— Лин, мъжът трябва да намери добра жена, а като я намери, трябва да спечели любовта й. После трябва да заслужи уважението й. А след това — да цени доверието й. И после трябва… ами, да продължи да го прави, докато са живи. Докато не умрат и двамата. Всичко е само заради това. То е най-важното нещо на света. Това е то мъжът, йаар. Мъжът е истински мъж, когато спечели любовта на добра жена, заслужи уважението й и запази доверието й. Докато не го направиш, ти не си мъж.

— Кажи го на Дидие.

— Не бе, човек, ти не схващаш. И за Дидие е същото, само че той трябва да си намери свестен пич и да го обича. Едно и също е за всички нас. Опитвам се да ти кажа, че ти си намерил добра жена. Карла е добра жена, човече. И ти си заслужил шибаното й уважение. Пич, тя ми разказа на няколко пъти за холерата и всичко останало в жопадпати. Направо си я шашнал с всичките тия червенокръстки изпълнения, пич. Тя те уважава! Но ти не цениш доверието й. Ти й нямаш доверие, Лин, защото сам си нямаш доверие. И ме е страх за тебе, човече. Без добра жена мъж като теб — мъжете като теб и мен, сами си търсим белята, йаар.

Лети дойде. Изпълненият с любов поглед, който той й отправи, отми мрачната решителност от очите му.

— Лин, миличък, обявяват нашия полет — каза тя. Усмивката й беше по-тъжна, отколкото очаквах, и заради това някак си ме нарани. — Ще тръгваме. Ето, искам да вземеш това, подарък от двама ни.

Тя ми подаде сгъната ивица черен плат, дълга около метър и широка една педя. Разгънах я и открих вътре малка визитка.

— Това е превръзката за очи — обясни тя. — Нали си спомняш, от влака, на покрива, в деня, когато Викрам ми направи предложение. Искаме да я вземеш — така, за спомен. А на визитката е адресът на Карла. Тя ни писа. Още е в Гоа, но в друга част. Просто така, ако те интересува. Довиждане, миличък. Пази се.

Гледах ги как се отдалечават и се радвах за тях, но бях твърде зает с работата за Кадер и подготовката за сватбата на Прабакер, че да се замислям върху Викрамовия съвет. После свиждането с Ананд, последното свиждане, изтика гласа на Викрам още по-надълбоко в хора от борещи се помежду си слова, предупреждения и мнения. Но когато седнах сам в апартамента си в нощта на Прабакеровата сватба и извадих картичката и черната превръзка за очи от джоба си, аз си спомних; всяка казана от него дума. Пиех питието си и пушех цигари в такава дълбока тишина, че чувах шумоленето на мекия плат на превръзката, докато се приплъзваше между пръстите ми. Изпратиха изкусителните танцьорки, накичени със звънчета, до автобуса им и им платиха щедро. Прабакер и Джони заведоха булките си в очакващите ги таксита, които щяха да ги закарат в семпъл, но уютен хотел в покрайнините на града. Две нощи щяха да познаят насладите на любовта в усамотение, преди да продължи публичната любов в претъпкания бордей. Викрам и Лети бяха вече в Лондон и се готвеха да повторят обетите, които бяха всичко за моя вманиачен по каубоите приятел. А аз седях в креслото, напълно облечен и сам, и й нямах доверие, както каза Викрам, защото нямах доверие на самия себе си. И най-сетне, когато съм се унесъл в съня, картичката и превръзката за очи се изплъзнали от ръцете ми.