Шантарам

Седнах на свободния стол между Лиса и Гита. Лиса беше с тънък тъмночервен пуловер под черен копринен жакет и пола. Сребристата блузка на Гита от еластична материя и белите й джинси бяха толкова впити, че недвусмислено подчертаваха анатомията й. Беше хубава, може би на двайсет, дългата й коса беше вдигната в конска опашка. Ръцете й мачкаха салфетката на масата, сгъваха и разгъваха ъгълчето й. Рита беше със спретната къса прическа, която отиваше на дребничкото й лице и хлапашки черти. Беше с жълта блуза с дълбоко деколте и сини джинси. И Клиф, и Чандра бяха с костюми, сякаш идваха или отиваха на някаква важна среща.

— Умирам от глад — рече весело Лиса. Говореше леко и уверено, но стисна ръката ми под масата толкова силно, че ноктите й се врязаха в кожата ми. За нея срещата беше важна. Тя знаеше, че Мехта смята да ни предложи официално партньорство за подбор на актьори, който неофициално извършвахме. Лиса искаше да сключим този договор. Искаше одобрението, което само един договор би й осигурил. Искаше в бъдеще да се занимава с писане. — Хайде да ядем!

— Какво ще кажете, как ви се струва… аз да поръчам за всички ни? — предложи Чандра.

— Щом ти ще плащаш, нямам нищо против. — Клиф се засмя и намигна на момичетата.

— Да — подкрепих го аз. — Давай.

Той извика сервитьора с поглед, отказа листа с менюто и започна веднага да изрежда списъка с предпочитаните си ястия. Започна с бяла супа — предястие с агнешко, сварено в мляко и бланширани бадеми, мина към пиле на грил в марината от лют пипер, ким и манго и завърши, след още много допълнителни блюда, с плодова салата, медени топки качори и сладолед куфли.

Докато изслушвахме дългия и прецизен списък с ястия на Мехта, всички разбрахме, че обядът ще се проточи дълго. Успокоих се и се отпуснах по течението на изисканата храна и разговора.

— Хайде, Клиф — засмя се Лиса. — Разчитам на теб да ми разкажеш всички клюки за любовната история по време на снимките на „Канун“. Какво всъщност става там?

— Да, да! — възкликна въодушевено Рита. — И всичко за новото момиче. Около нея има толкова много скандали, че не мога дори да произнеса името й, йаар. И всичко, ама всичко за Анил Капур! Толкова го харесвам, че ми иде да го изям!

— И Санджай Дут! — додаде Гита и се разтрепера драматично, щом произнесе името му. — Вярно ли е, че наистина сте ходили на неговото парти във Версова? О, Боже мой! Колко много ми се иска и аз да бях там! Разкажете ни за това!

Насърчен от това трескаво любопитство, Клиф де Суза заразправя небивалици за боливудските звезди, а Чандра Мехта ги гарнираше с пикантни добавки. По време на обяда стана ясно, че Клиф е хвърлил око на Рита, а Чандра Мехта обръщаше внимание предимно на Гита. Продължителният обяд беше началото на дълъг ден и дълга нощ, която смятаха да прекарат с тях. Загрявайки по темата и с мисли, обзети от предстоящите нощни удоволствия, кинаджиите постепенно изместиха клюките и анекдотите към секса и сексуалните скандали. Историите бяха смешни, понякога се отклоняваха към чудатото. Всички се смеехме гръмогласно, когато Кавита Сингх влезе в ресторанта. Все още се хилехме, когато аз я представих на останалите на масата.

— Извинете — каза тя с неспокойното и упорито изражение на човек, който има големи неприятности. — Лин, трябва да поговорим.

— Можеш да говориш тук, Кавита — предложих, все още развеселен. — Ще им е интересно.

— Не е във връзка със случая — настоя тя. — Става дума за Абдула Тахери.

Веднага станах, извиних се и кимнах на Лиса да ме изчака тук, докато се върна. Двамата с Кавита излязохме във фоайето на ресторанта. Щом останахме сами, тя заговори:

— Приятелят ти Тахери здравата е загазил.

— Как така?

— Така, че един от криминалния отдел ми подшушна нещо. Каза, че Абдула бил мишена на полицията. „Да се застреля на място“, каза той.

— Какво?

— На полицаите е заповядано да го заловят жив, ако могат, но да не поемат никакви рискове с него. Сигурни са, че той е въоръжен, сигурни са и че ще стреля, ако се опитат да го арестуват. При най-малка съпротива от негова страна им е заповядано да го застрелят като куче.

— Защо? За какво е всичко това.

— Мислят, че той е онзи Сапна. Предупредили са ги, със солидни доказателства. Убедени са, че е той, и ще го хванат. Днес. Може вече да са го хванали. С ченгетата в Бомбай не можеш да се ебаваш, не и когато става дума за нещо толкова сериозно. От два часа те търся.

— Сапна? Но това е глупаво — казах. Но не беше. Имаше твърде много липсващи парчета, твърде много въпроси, които не бях задал, а трябваше да задам много отдавна.

— Разумно или не, сега това е реалност — каза тя с разтреперан глас и вдигна рамене, примирено и жалостиво. — Навсякъде те търсих. Дидие ми каза, че си тук. Знам, че с Тахери сте добри приятели.

— Да, той ми е приятел — казах и внезапно се сетих, че разговарям с журналистка. Втренчих се в тъмния килим и се опитах да открия някаква посока сред пясъчната буря на мислите ми. После вдигнах глава и я погледнах в очите. — Благодаря ти, Кавита. Признателен съм ти. Много ти благодаря. Трябва да тръгвам.