Шантарам

— Ула ми харесва — отвърна тя бързо и отново се усмихна едва-едва. — Тя е луда и на нея не може да се разчита, но изпитвам симпатия към нея. Била е богато момиче в Германия, но се заиграла с хероина и се закачила. Семейството й я прогонило и тя дошла в Индия. Беше с един кофти тип, германец, и той наркоман като нея, който я набута да работи на много гадно място. Ужасно място. Тя го обичаше и го правеше заради него. На всичко бе готова заради него. Някои жени са такива. Някои любови са такива.

Повечето

любови са такива, доколкото виждам. Сърцето ти заприличва на претъпкана спасителна лодка. Захвърляш гордостта си, за да я удържиш да не потъне, и самоуважението си, и своята независимост. И пак не е достатъчно. Спасителната лодка продължава да потъва и знаеш, че ще завлече и тебе на дъното. Виждала съм това да се случва на много момичета тук. Мисля, че точно заради това от любовта ми се повдига.

Не можех да разбера дали говори за себе си, или насочва думите към мен. Но и в двата случая те бяха остри и не исках да ги чувам.

— Ами Кавита? Тя как се вписва?

— Кавита е страхотна! Тя работи на свободна практика, нали разбираш, писателка на свободна практика. Иска да стане журналист и според мен ще успее.

Дано

успее. Тя е умна, честна и куражлийка. А е и красива. Разкошно момиче е, не мислиш ли?

— Да — съгласих се, припомняйки си очите с цвят на мед, пълните, добре очертани устни и дългите изразителни пръсти. — Хубаво момиче е. Но всички те изглеждат добре според мен. Дори и в Дидие, с неговия мърляв вид, има нещичко от лорд Байрон. Лети е красавица. Очите й вечно се смеят — нейните очи са наистина леденосини, нали? Ула прилича на кукличка с тези големи очи и пухкави устни на кръглото личице. Но това е лице на кукла хубавица. Маурицио е красив като модел от списание, Модена също е красив, но по друг начин, прилича на тореадор. А ти си… ти си най-красивата жена, която някога очите ми са виждали.

Ето, казах го. И дори изпаднал в шок от това, че съм изговорил тази мисъл на глас, се чудех дали тя е разбрала, дали е проумяла моите думи за тяхната красота и за нейната и дали е открила нещастието, което ги е вдъхновило: нещастието, което чувства един грозник във всяка осъзната минута на влюбеност.

Тя се разсмя — добродушен, дълбок смях с цяло гърло, хвана ме импулсивно за лакътя и ме задърпа по пътеката. И тогава, сякаш привлечен от нейния смях, от сенките се разнесоха трясъци и един просяк, покачен на малка дървена платформа с колела от сачмени лагери, се изтъркаля на тротоара от отсрещната страна на улицата. Избута се с ръце до центъра на опустялото платно и спря с драматичен пирует. Жалките му мършави крака, подобни на крачката на богомолка, бяха сгънати и пъхнати под него на платформата — дъска, не по-голяма от сгънат вестник. Беше облечен в момчешка ученическа униформа — шорти с цвят каки и синкава риза. Въпреки че беше мъж на двайсет и нещо, дрехите му бяха големи.

Карла му подвикна по име и спряхме насреща му. Те заговориха на хинди. Аз се взирах през десетте метра, които ни деляха, запленен от неговите ръце. Бяха огромни, от става до става откъм опаката страна бяха широки колкото лицето му. На светлината на уличната лампа виждах, че пръстите и дланите му са покрити с мазоли като лапите на мечка.

— Лека нощ! — извика той на английски след минута, вдигна ръка, първо към челото, а после към сърцето в изящен жест на ненадмината галантност и с още един бавен пирует потегли отново по пътя, като набираше скорост надолу по полегатия склон към Портата-паметник.

Гледахме го, докато не изчезна от погледа ни, а после Карла ме задърпа за ръката и отново ме поведе по пътеката. Оставих се да ме води. Оставих се да ме увлекат тихите молби на вълните и руладите на гласа й, и черното небе, и още по-черната нощ на косата й; мирисът на заспалата улица — на море, на дървета и на камък, й ароматът на парфюм по топлата й кожа. Оставих се да бъда въвлечен в живота й и в живота на града. Изпратих я до вкъщи. Пожелах й лека нощ. И си пеех тихо, докато се прибирах в хотела по притихналата сбирщина от улици.

[1] От немски — хахо, тотално луд. — Бел.ред. ↑

[2] От немски — искаше да свърши върху дрехите ми. — Бел.ред. ↑

[3] От немски — ненормалника му с ненормалник, искаше да се изпразни. — Бел.ред. ↑

[4] От немски — не е истина! — Бел.ред. ↑

[5] От немски — беше си заврял оная си работа в обувката ми. — Бел.ред. ↑

[6] От немски — ега ти чудото! — Бел.ред. ↑

[7] От немски — как се казва. — Бел.ред. ↑

Трета глава

— Значи ми казваш, че най-сетне стигаме до истинските неща.