Шантарам

— Ти трябва да разбереш — заяви твърдо Кадер, без да го удостои с внимание. — Това бе военно решение — двайсет изложени на риск живота срещу спасяването на хиляда, и хиляда изложени на риск, за да се спасят милион. Трябва да ми повярваш, ние знаехме, че лекарствата са добри. Шансът прокажените на Ранджит да те снабдят с нечисти лекарства беше много малък. Когато ти ги дадохме, бяхме почти напълно уверени, че са безопасни.

— Разкажи ми за Сапна. — Ето, изказах го открито, моя най-съкровен страх, свързан с него и моята близост с него. — И това ли беше твое дело?

— Аз не съм Сапна. Но отговорността за извършените от него убийства наистина ляга върху мен. Сапна убиваше заради мен — за тази кауза. И ако искаш да знаеш истината — аз наистина имах полза от кървавите му дела. Заради Сапна, заради неговото съществуване и заради страха от него и защото се заклех да го намеря и да го спра, политиците и полицията ми позволиха да докарам пушки и други оръжия от Бомбай през Карачи и Кета тук, за тази война. Кръвта, пролята от Сапна, наистина смаза нашите колелета. И пак бих го направил. Пак бих използвал убийствата, извършени от Сапна, и бих извършил и още убийства със собствените си ръце, ако това ще помогне на нашата кауза. Ние имаме кауза, Лин, всички ние, които сме тук. Ние се борим и живеем, и сигурно ще умрем за тази кауза. Ако спечелим тази борба, ние ще променим цялата история, вовеки, от този миг и от това място, и с тези битки. Това е нашата кауза — да променим целия свят. Каква е твоята кауза? Каква е твоята кауза, Лин?

Толкова бях премръзнал, когато първите снежинки се завъртяха около нас, че треперех, тресях се и не можех да спра да тракам със зъби.

— Ами… ами мадам Жу… когато Карла ме накара да се престоря на американец. Твоя идея ли беше? Твой ли беше планът?

— Не. Карла води своя лична война с Жу и си имаше собствени основания. Но аз одобрих плана й да те използва, за да измъкне приятелката си от Двореца. Исках да те видя дали ще се справиш. Още тогава си мислех, че един ден ти ще си моят американец в Афганистан. И ти се справи добре, Лин. Малцина могат да се справят толкова добре срещу Жу в собствения й Дворец.

— Още едно нещо за последно, Кадер — заекнах. — Когато попаднах в затвора… Ти имаше ли нещо общо с това?

Настана тежко мълчание, смъртоносното, задъхано мълчание, което попива в паметта по-дълбоко и от най-острия звук.

— Не — отвърна той най-сетне. — Но истината е, че аз можех да те измъкна оттам още след първата седмица, ако решах. Разбрах почти веднага. И да ти помогна беше в моята власт, но не ти помогнах. Можех, но не го направих.

Погледнах Назир и Ахмед Заде. Те ме гледаха спокойно. Погледът ми се плъзна към Халед Ансари. Той се взря в очите ми с болезнена, сърдита и дръзка гримаса, която изпъна цялото му лице към назъбения белег, който го разрязваше.

Всички те знаеха. Всички знаеха, че Кадер ме е оставил вътре. Но в това нямаше нищо лошо. Кадер не ми дължеше нищо. Не той ме беше вкарал там. Не беше длъжен да ме изкара. А той в края на краищата ме изкара — изкара ме от затвора и наистина ми спаси живота. Просто бях понесъл толкова много бой и други хора бяха пребивани заради мен, когато се опитвах да му пратя вест по тях… и дори и да бяхме успели, да му бяхме предали вестта, Кадер нямаше да предприеме нищо и щеше да ме остави там, докато се подготви за действие. Просто всичките ми надежди бяха толкова напразни, толкова безсмислени. А когато докажеш на човек колко напразни са били надеждите му, колко напразно се е надявал, ти убиваш сияйното и доверчивото в него, онова, което иска да бъде обичано.

— Искал си да се увериш, че… че ще ти бъда… толкова благодарен. И затова… затова си ме зарязал там, така ли?

— Не, Лин. Просто не ти провървя, такъв ти беше късметът по онова време. Имах уговорка с мадам Жу. Тя ни помагаше да се срещаме с политиците и ни осигуряваше услугите на един от пакистанските генерали. Той беше… неин… познат. В действителност той бе специален клиент на Карла. Тя първа го доведе, същия този пакистански генерал, при мадам Жу. И това бе връзка от решаващо значение. Той беше изключително важен за моя план. А тя, мадам Жу, ти беше толкова сърдита, че нищо, освен затвор не би я удовлетворило. Искаше да те убият вътре. Веднага щом приключих с моите дела, още на първия ден, пратих твоя приятел Викрам за теб. Трябва да ми повярваш, когато ти казвам, че никога не съм искал да ти причиня болка. Аз те харесвам. Аз…

Той млъкна внезапно, защото се хванах за кобура на кръста ми. Халед, Ахмед и Назир веднага се напрегнаха и вдигнаха ръце, но бяха твърде далеч, за да ме достигнат само с един скок, и го знаеха.

— Кадер, ако сега не се обърнеш и си тръгнеш, кълна се пред Господа, пред Бога се кълна, че ще направя нещо, което ще ни довърши и двамата. Не ми пука какво ще се случи с мен, стига само никога повече да не ми се налага да те гледам, да разговарям с теб, да те слушам.

Назир пристъпи бавно, почти небрежно, застана пред Кадер и го закри с тялото си.