Читаем Шантарам полностью

Трима души се борихме с пръстите на Назир, докато ги откопчим от дрехите. Назир беше толкова изтощен и премръзнал, че не можеше да говори. Устата му се отваряше и затваряше, но вместо глас от гърлото му излизаше продължително и накъсано грачене. Двама мъже го хванаха за раменете и го понесоха към лагера. Аз разтворих Кадеровите дрехи на гърдите с надеждата да го съживя, но щом притиснах длан до тялото му, усетих, че кожата му е леденостудена и твърда. Беше мъртъв от много часове, може би повече от ден. Тялото се беше вкочанило. Ръцете и краката бяха поогънати в лактите и коленете, а дланите — извити като ноктести лапи. Лицето му обаче бе ведро и чисто под тънкия снежен саван. Очите и устата му бяха затворени, сякаш потънали в спокоен сън. Беше толкова нежен в смъртта си, че сърцето ми отказваше да повярва, че го няма.

Когато Халед Ансари разтресе рамото ми, аз сякаш се сепнах от сън, макар да бях наясно, че съм бил буден през цялото време, откакто постовите ни предупредиха за пръв път. Бях коленичил в снега до тялото на Кадер, притиснал красивата му глава до гърдите си, но нямах спомен кога съм го направил. Ахмед Заде го нямаше. Мъжете го бяха довлекли в лагера. Двамата с Халед и Махмуд подхванахме тялото на Кадер и го донесохме в голямата пещера.

Присъединих се към групата от трима души, които се занимаваха с Ахмед Заде. Дрехите на алжиреца бяха напоени със замръзнала кръв под гърдите. Разрязахме ги парче по парче и точно когато стигнахме до тежките, разкъсани кървави рани по ожулената му кожа, той отвори очи и ни погледна.

— Ранен съм… — каза на френски, после на арабски и на английски.

— Да, приятелю — отвърнах и го погледнах в очите. Опитах се да му се усмихна, но устните ми бяха изтръпнали. Убеден съм, че това не можа да го утеши.

Раните бяха поне три, но нямаше как да сме сигурни. Коремът му бе силно раздран, може би от шрапнел на снаряд. Доколкото преценявах, металното парче вероятно бе вътре в него, забито в гръбнака му. Още рани зееха по бедрата и слабините му. Беше загубил толкова много кръв, че разкъсаната плът около тях беше сбръчкана и посивяла. Дори не можех да си представя какви са уврежданията на стомаха и другите вътрешни органи. Миризмата на урина и други отпадъци и секрети беше силна. Цяло чудо беше, че толкова дълго е останал жив. Но часовникът цъкаше — оставаха му часове или дори минути живот и не можех да му помогна с нищо.

— Много ли е зле?

— Да, приятелю — отвърнах и не издържах, гласът ми секна. — Нищо не мога да направя.

Сега ми се иска да не бях го казал. Сред стотиците неща, които ми се иска никога да не съм казвал и вършил в проклетия си живот, този малък изблик на честност е най-горе, в началото на списъка. Не бях осъзнал колко силно го е крепяла надеждата, че ще го спасят. И тогава, щом произнесох тези думи, го видях как пропадна в черното езеро. Той целият пребледня и мъничкото усилие воля, което поддържаше кожата му изопната, рухна в малки безсилни тръпки от челюстта до коленете. Исках да му бия инжекция морфин, но знаех, че той умира пред очите ми и не можех да се принудя да пусна ръката му.

Погледът му се проясни и той огледа стените на пещерата, сякаш ги виждаше за пръв път. Махмуд и Халед стояха от едната му страна. Аз коленичих от другата. Той се вгледа в лицата ни. Очите му изскачаха от орбитите от страх — в отчаяния ужас на човек, който знае, че съдбата го е изоставила и смъртта вече е вътре в него, набъбва, разраства се и запълва жизненото му пространство. В последвалите седмици и години опознах този поглед твърде добре. Тогава обаче за мен той беше нов и усетих как кожата на главата ми настръхва от страх, не по-малък от неговия.

— Можеше да са магарета — изхъхри той.

— Какво?

— Кадер можеше да вземе магарета. Казах му го още в началото. Ти ме чу. Всички ме чухте.

— Да, приятелю.

— Магарета… за тази работа. Израсъл съм в планините. Познавам планините.

— Да, приятелю.

— Трябваше да са магарета.

— Да — повторих. Не знаех какво да кажа.

— Но той, Кадер Хан, беше твърде горд. Искаше да почувства… мига… завръщащият се герой… за своите. Искаше да им закара коне… толкова хубави коне.

Заде млъкна и захъхри сподавено, разтресен от няколко пристъпа, и главата му клюмна върху потръпващите гърди. Струйка тъмна течност, кръв и жлъчка, се проточи от носа и от ъгълчето на устата му. Той явно не я забеляза.

— И само заради това поехме към Пакистан в погрешна посока. За да закараме конете на неговите хора, тръгнахме на смърт.

Той затвори очи, стенейки от болка, но после бързо ги отвори.

— Ако не бяха те… щяхме да поемем на изток, към границата, направо към границата. Заради… заради гордостта му, разбирате ли?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Адмирал Советского Союза
Адмирал Советского Союза

Николай Герасимович Кузнецов – адмирал Флота Советского Союза, один из тех, кому мы обязаны победой в Великой Отечественной войне. В 1939 г., по личному указанию Сталина, 34-летний Кузнецов был назначен народным комиссаром ВМФ СССР. Во время войны он входил в Ставку Верховного Главнокомандования, оперативно и энергично руководил флотом. За свои выдающиеся заслуги Н.Г. Кузнецов получил высшее воинское звание на флоте и стал Героем Советского Союза.В своей книге Н.Г. Кузнецов рассказывает о своем боевом пути начиная от Гражданской войны в Испании до окончательного разгрома гитлеровской Германии и поражения милитаристской Японии. Оборона Ханко, Либавы, Таллина, Одессы, Севастополя, Москвы, Ленинграда, Сталинграда, крупнейшие операции флотов на Севере, Балтике и Черном море – все это есть в книге легендарного советского адмирала. Кроме того, он вспоминает о своих встречах с высшими государственными, партийными и военными руководителями СССР, рассказывает о методах и стиле работы И.В. Сталина, Г.К. Жукова и многих других известных деятелей своего времени.Воспоминания впервые выходят в полном виде, ранее они никогда не издавались под одной обложкой.

Николай Герасимович Кузнецов

Биографии и Мемуары
100 знаменитых людей Украины
100 знаменитых людей Украины

Украина дала миру немало ярких и интересных личностей. И сто героев этой книги – лишь малая толика из их числа. Авторы старались представить в ней наиболее видные фигуры прошлого и современности, которые своими трудами и талантом прославили страну, повлияли на ход ее истории. Поэтому рядом с жизнеописаниями тех, кто издавна считался символом украинской нации (Б. Хмельницкого, Т. Шевченко, Л. Украинки, И. Франко, М. Грушевского и многих других), здесь соседствуют очерки о тех, кто долгое время оставался изгоем для своей страны (И. Мазепа, С. Петлюра, В. Винниченко, Н. Махно, С. Бандера). В книге помещены и биографии героев политического небосклона, участников «оранжевой» революции – В. Ющенко, Ю. Тимошенко, А. Литвина, П. Порошенко и других – тех, кто сегодня является визитной карточкой Украины в мире.

Валентина Марковна Скляренко , Оксана Юрьевна Очкурова , Татьяна Н. Харченко

Биографии и Мемуары