Шоколад

— Афишите от вас — казах им. — За другото не берете грижа.

Анук се хвърли към мен с разтворени обятия. От нея лъха на сол и дъждовна вода, на пръст и блато. Рошавата й главица блещука в капчици дъжд.

— В моята стая! — крещи в ухото ми. — Може да дойдат, нали може, маман, кажи, че може! Ще започнем веднага, имам хартия, моливи…

— Става — отвръщам.

Час по-късно на витрината ми кацна огромен плакат — по идея на Анук, в изпълнение на Жано. Текстът, изписан с огромни разкривени зелени букви, гласеше:

GRAND FESTIVAL DU CHOCOLAT

В LA CELESTE PRALINE

ЗАПОЧВА НА ВЕЛИКДЕН

ВСИЧКИ СА ПОКАНЕНИ

!!! КУПУВАЙТЕ СЕГА, ДОКАТО ИМА!!!

Около надписа подскачаха какви ли не чудати същества: една персона в роба и с висока корона, явно папата; в краката му строени плътно една до друга изрязани формички на камбани. До една усмихнати.

Прекарах по-голямата част от следобеда в темпериране на новата партида глазура и подреждане на витрината. Дебел пласт зелено сукно за тревата. Хартиени цветя — нарциси и маргаритки, приносът на Анук, — забодени на рамката на прозореца. Облепени в зелено кутийки, в които някога е имало какаов прах, притиснати една в друга, за да изобразят скалист планински пейзаж. Намачкана целофанена хартия, покриваща планината като ледена постеля. Препускаща и виеща се навътре в долината река от синя копринена панделка, върху която кротуват няколко къщи лодки. А по-долу процесия от шоколадови фигури — котки, кучета, зайци, някои с очи от стафиди, с розови марципанени уши, с опашки от стръкчета женско биле и захарни цветенца между зъбите… И мишки. На всяко възможно местенце мишки. Бързащи нагоре по хълма, сгушени в ъглите, дори върху лодките. Розови и бели кокосови мишлета, шоколадови мишоци във всякакви цветове, глазурирани, пепитени, захаросани… И над всички тях Магьосникът-измамник52, величествен в червено-жълтите си одежди, с флейта от бонбони в едната ръка и шапка в другата. В кухнята си разполагам със стотици калъпи, тънки и меки за яйцата и фигурките, керамични за камеите и шоколадите с плънка. С тяхна помощ мога да предам всякакво изражение, да го нанеса върху куха черупка, да добавя коса, други детайли с фина пръчица, извайвайки торса и крайниците на отделни части, които намествам и свързвам с жички и разтопен шоколад. Малко камуфлаж — червено наметало с дипли от марципан. Туника, шапка от същия материал, дълго перо, докосващо земята до обутия в ботуш крак. Моят Магьосник прилича малко на Рижия с червената си коса и пъстра носия.

Не мога да се въздържа. Витрината е достатъчно мамеща, но не мога да устоя на изкушението да пръсна още малко златист блясък в нея, затваряйки очи, да озаря всичко с мекото сияние на гостоприемството. Въображаем надпис, който проблясва като маяк: „Елате при мен.“ Искам да се раздавам, да правя хората щастливи. Това със сигурност няма да навреди никому. Осъзнавам, че гостоприемството ми към чужденците вероятно е отговор на враждебното отношение на Каролин към тях, но замаяна от радостта на мига, нямам очи за лошото. Наистина искам да дойдат. От последния ни разговор насам често-често поглеждам към лодките им в реката, но те явно са подозрителни и плахи, като градски лисици, готови са да се ровят в сметта, но не допускат да ги приближиш. Най-често виждам Рижия, техния посредник, натоварен с кутии или найлонови пликове с продукти, от време на време се появява и Зезет, слабоватото момиче с белега на веждата. Миналата вечер две хлапета понечиха да продават лавандула пред църковната порта, но Рейно ги прогони. Опитах се да ги извикам, но бяха твърде предпазливи, изгледаха ме с особено враждебно вцепенение, после се спуснаха надолу по хълма към Les Marauds.

Толкова бях погълната от плановете си и украсата на витрината, че загубих представа за времето. Анук приготви сандвичи за приятелите си, след което цялата тумба се понесе обратно към реката. Пуснах си радио и докато работех, си подпявах, като внимателно подреждах шоколадите на пирамидки. Вълшебната планина се разтваря, за да разкрие мимолетна смайваща гледка към цял куп съкровища: многоцветни купчини захарни кристали, карамелени плодове и сладкиши, искрящи като скъпоценни камъни. Зад всичко това, скрити от светлината зад маскирана полица, лежат стоките, които вървят най-много. Ще трябва да се залавям с работата около великденските лакомства почти веднага, като се има предвид надеждата за допълнителна клиентела. Хубавото е, че в прохладното мазе на къщата има достатъчно складова площ. Ще трябва да поръчам кутии за подаръци, панделки, целофанена хартия и украшения. Вниманието ми бе приковано изцяло върху това, което вършех, та изобщо не чух кога Арманд е влязла.

— Е, добър ден — поздрави тя дръпнато, както си й е навикът. — Наминах да пробвам още някой от шоколадовите ти специалитети, ама както виждам, си заета.

Измъкнах се внимателно от витрината.

— Не, разбира се, че не съм — побързах да кажа. — Очаквах те. Освен това почти свърших, пък и гърбът така ме върти.