Читаем Шоколад полностью

Вътре въздухът пари, натежал от сладостен аромат. За разлика от лекия и ефирен дъх на шоколад, познат ми от детството, този полепва по гърлото, също като при уханните зърна амарето и тирамису от щанда за кафе на пазара, опушен, препечен мирис, който някак си успява да нахлуе в устата ми и ме кара да преглъщам. На бара се пъчи сребърна купа шоколад, от която се вие пара. Сещам се, че не съм закусвал.

— Мадмоазел — ще ми се гласът ми да бе прозвучал по-властно. Яростта се е вкопчила в гърлото ми и вместо справедлив рев, както възнамерявах, от него се откъсна само крякащо възмущение, като някаква учтива жаба. — Мадмоазел Роше — въпросителен поглед. — Видях обявата ви.

— Благодаря. Няма ли да изпиете с нас едно питие?

— Не!

— Приготвям прекрасно chococcino, ако имате проблеми с гърлото.

Изкушава ме.

— Нямам проблеми с гърлото!

— О, така ли? — тонът й е престорено загрижен. — Сторихте ми се малко прегракнал. Е, в такъв случай мога да ви предложа grand creme54? Или чаша мока?

С усилие на волята си възвърнах присъствието на духа.

— Няма да ви притеснявам, благодаря.

Червенокосият мъж до нея се киска тихичко и избоботва нещо на вулгарния си жаргон. Забелязвам, че ръцете му са цели в боя, бледи тонове, полепнали по гънките на дланите и върху кокалчетата. Нима е работил, питам се тревожно. И ако да, за кого? Ако бяхме в Марсилия, полицията можеше да го арестува за незаконна работа. Един обиск на лодката му може би щеше да даде достатъчно улики — наркотици, крадени вещи, порнография, оръжие, — за да бъде прогонен завинаги. Но това е Ланскене. Полицията би дошла само в случай на грубо насилие.

— Видях обявата ви — започнах отново, събрал цялото достолепие, на което съм способен — наблюдава ме с онзи поглед, изпълнен с любезна загриженост, очите й играят. — Трябва да ви кажа — Покашлям се, което отново разпалва яростта ми, — трябва да ви кажа, че намирам избора на време… избора на време за вашето… събитие… за възмутителен.

— Избора на време? — света вода ненапита. — Имате предвид за Великденския фестивал? — ехидна усмивчица. — По-скоро бих казала, че отговорността пада върху вашите хора. Трябва да се разберете с папата.

Впивам в нея хладен поглед.

— Мисля, че много добре знаете какво имам предвид.

Същият учтив въпросителен поглед.

— „Фестивал на шоколада. Всички са поканени.“ — гневът ми се надига като кипнало мляко, става неконтролируем. За момент се чувствам силен, зареден от неговата мощ. Забождам в нея обвинителен пръст. — Не си мислете, че не съм се досетил за какво всъщност става въпрос.

— Нека отгатна — гласът й е мек, заинтригуван. — Сигурно го възприемате като атака, насочена лично към вас. Съзнателен опит за подкопаване устоите на католическата църква — кикот, който прозвучава изненадващо остро. — Господ забранява в магазин за шоколадови изделия да се продават великденски яйца по Великден — в тона й се долавя колебание, граничещо със страх, макар да не съм сигурен от какво.

Червенокосият ме гледа свирепо. След миг тя идва на себе и искрицата страх, която ми се стори, че мярнах в очите й, е угаснала в хладнокръвното й изражение.

— Сигурна съм, че тук има място и за двама ни — изрича безстрастно. — Сигурен ли сте, че не желаете да изпиете един шоколад? Бих могла да ви обясня моето…

Тръсвам гневно глава като куче, нападнато от оси. Това нейно спокойствие ме вбесява, в главата ми нещо започва да жужи, усещам как краката ми се подкосяват, цялото помещение се завърта около мен. Кадифеният аромат на шоколад е влудяващ. За момент сетивата ми са неестествено изострени. Усещам парфюма й, лек дъх на лавандула, топлото тръпчиво ухание на кожата й. От червенокосия й приятел зад нея ме лъхва мирис на блатата, мускусна миризма на машинно масло, пот и боя.

— Не… не… — какъв кошмар, забравих си мисълта. Предполагам съм искал да кажа нещо за уважението, за обществото… За това как трябва да се държим един за друг и да вървим заедно напред, за справедливостта, благородството, морала. Вместо това отворих уста за глътка въздух, всичко се въртеше пред очите ми. — Бих искал… — не мога да се отърва от мисълта, че тя предизвиква всичко това, че съзнателно разбърква нишките на сетивата ми, протяга пръсти към мислите ми.

Навежда се напред, престорено загрижена, уханието й ме връхлита с нова сила.

— Добре ли сте? — гласът й достига до мен като от огромно разстояние. — Мосю Рейно, добре ли сте?

Изтласквам я настрани с треперещи ръце.

— Нищо ми няма — най-сетне успявам да си отворя устата. — Просто… неразположение. Нищо ми няма. Желая ви… — отправям се слепешката към изхода. Висящата от рамката на вратата червена кесийка ме докосва по лицето — поредното от нейните суеверия — и не мога да се отърва от абсурдната мисъл, че тази глупава вещ е виновникът за неразположението ми. Билки и кокали, съшити заедно и увесени там, за да хвърлят в смут съзнанието ми. Дотътрям се до улицата и отварям широко уста за глътка въздух. Веднага щом дъждът докосва лицето ми, всичко си идва на мястото, но продължавам да вървя. Вървя.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Айза
Айза

Опаленный солнцем негостеприимный остров Лансароте был домом для многих поколений отчаянных моряков из семьи Пердомо, пока на свет не появилась Айза, наделенная даром укрощать животных, призывать рыб, усмирять боль и утешать умерших. Ее таинственная сила стала для жителей острова благословением, а поразительная красота — проклятием.Спасая честь Айзы, ее брат убивает сына самого влиятельного человека на острове. Ослепленный горем отец жаждет крови, и семья Пердомо спасается бегством. Им предстоит пересечь океан и обрести новую родину в Венесуэле, в бескрайних степях-льянос.Однако Айзу по-прежнему преследует злой рок, из-за нее вновь гибнут люди, и семья вновь вынуждена бежать.«Айза» — очередная книга цикла «Океан», непредсказуемого и завораживающего, как сама морская стихия. История семьи Пердомо, рассказанная одним из самых популярных в мире испаноязычных авторов, уже покорила сердца миллионов. Теперь омытый штормами мир Альберто Васкеса-Фигероа открывается и для российского читателя.

Альберто Васкес-Фигероа

Проза / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза