Шоколад

Плъзнаха слухове. Винаги е така. Говореше се, че ти с твоите проповеди си бил подстрекателят. Че си поздравявал любезно стария Муска и сина му, тогава младеж, които обикновено виждали и чували всичко, но точно в онази нощ не чули и не видели нищо. Като цяло обаче хората въздъхнаха облекчено. И когато дойдоха зимните дъждове и Тан отново набъбна, от останките на лодките не остана и следа.

Наминах отново натам тази сутрин, pere, това място не ми дава мира. Почти не е мръднало от преди двайсет години, обгърнато от някакво лениво спокойствие, като затишие пред буря. Докато минавам покрай прозорците, нервно се подръпват пердета. Откъм притихналите пространства сякаш ме преследва нисък, боботещ кикот. Дали ще имам достатъчно смелост, pere? Въпреки всичките ми добри намерения дали няма да се проваля?

Три седмици. Прекарах вече три седмици в пустошта. Би трябвало да съм се пречистил от колебанията и слабостите. Но страхът не ме е напуснал. Снощи я сънувах. О, не, не става въпрос за изпълнен със страсти сън. По-скоро усещане на неразбираема злоба. Тази жена внушава безредие, pere, което толкова ме влудява. Дивото.

Жолин Дру ме информира, че й дъщерята е същата. Търчи като обезумяла из „Les Marauds“, пълни главите на децата с приказки за ритуали и суеверия. Според Жолин това дете никога не е влизало в църква, никога не се е учило да се моли. Говорила й за Великден и за Възкресението; малката отвръщала с налудничави брътвежи и езически глупотевини. И този фестивал. Афишите се мъдрят на всяка витрина. Децата са полудели от възторг.

„Остави ги, pere, човек веднъж е млад“, казва снизходително Жорж Клермон. Жена му ме гледа лукаво изпод свъсените си вежди. „Е, не виждам какво толкова ще навреди“, отронва с превзетата си усмивка. Подозирам, че всъщност синът им е проявил интерес. „Нали всичко, което подчертава Великденското послание…“

Не се опитвам да ги убеждавам. Да се обявя против детски празник е все едно сам себе си да превърна в посмешище. Нарсис вече е бил чут да подхвърля за бригада антишоколад, избухвайки в предателски смях. Толкова е отвратително. Фактът, че прибягва до църковен празник, за да подкопае устоите на Църквата… моите устои. И без друго вече изложих на риск достойнството си. Нямам намерение да отивам по-далеч в тази посока. А с всеки изминал ден въздействието й върху хората става все по-силно. Част от заслугата е на самия магазин. Наполовина кафене, наполовина confiserie56, той създава чувство за уют, защитеност. Децата умират за шоколадовите фигурки, които им продава за дребни стотинки. На възрастните им допада тази атмосфера на скандалност, на споделени тайни, на прошепнати болки. Няколко семейства вече си поръчват при нея неделна шоколадова торта. Виждам ги как след служба отиват право в магазина и излизат от там с натруфени кутии в ръце. Жителите на Ланскене су Тан никога не са консумирали толкова шоколад. Вчера Денис Арно дъвчеше — дъвчеше! — в изповедалнята. Усетих сладостта, попила в дъха й, но дългът изискваше да запазя анонимност.

„Благошлови ме, mon pere, понеже шъгреших“, чувах я как дъвче, как всмуква сладостния сок през зъбите си. Докато ми изповядваше цяла поредица незначителни прегрешения, които дори не запомних, яростта ми растеше, а ароматът на шоколад изпълваше все по-непоносимо затвореното пространство. Гласът й бе натежал от шоколад, усетих как устата ми се изпълва със слюнка. Най-сетне не издържах.

— Да не би случайно да ядете нещо? — прекъснах я рязко.

— Не, pere — в гласа й усетих едва ли не възмущение. — Да ям? Че как…?

— Сигурен съм, че ви чувам как дъвчете — не си направих труда да говоря по-тихо, само се поизправих в мрака, ръцете ми стиснаха парапета. — За какъв ме вземате, за идиот? — за пореден път чух звука от всмукване на слюнка и яростта ми се взриви. — Чувам ви, мадам — казах грубо. — Или може би си мислите, че никой не може да ви чуе, а също и да ви види?

— Mon pere, уверявам ви…

— Замълчете, мадам Арно, преди да сте се оплели в още по-големи лъжи! — изфучах аз и в същия миг миризмата на шоколад изчезна, шумът от всмукване престана, жената избухна в сълзи и изхвърча от кабинката, високите й токчета изтрополиха по дървения под.