Този път ще е различно, обещавам си безмълвно. Този път ще останем. Каквото и да ни струва. Но дори още докато потъвам обратно в съня, се улавям, че прехвърлям в главата си тази мисъл не само с копнеж, но и с недоверие.
31
Сряда, 19 Март
През последните няколко дни в магазина на Роше не кипи обичайната активност. Арманд Воазен вече не я посещава, макар да съм я виждал няколко пъти, откакто се оправи. Върви доста уверено, само от време на време си помага с бастуна. С нея често е Гийом Дюплеси, след него неизменно се мъкне онова дръгливо мъниче. Люк Клермон не пропуска ден да не отиде в „Les Marauds“. Когато научи, че синът й се среща тайно с Арманд, Каролин Клермон се усмихна тъжно.
— Напоследък изобщо не мога да се оправям с него,
— Не сте единствената пострадала от добрите намерения на мадам Роше — успокоявам я аз. — Един поглед наоколо е достатъчен, за да види човек колко много се промениха нещата само за няколко седмици.
Каролин изпухтя.
— Добри намерения! Твърде сте мек,
Кимнах й окуражително.
— Да не говорим какво направи с брака на семейство Муска. Търпението ви ме удивлява,
Свих рамене.
— О, аз съм само един селски свещеник. Не бих казал, че имам някакво влияние. Мога да изразя неодобрение, но…
— Можете да направите доста повече — сопна ми се тя. — Ах, защо не ви послушахме още в самото начало,
Разперих ръце.
— Сега всеки го вижда. Дори вие покровителствахте магазина й, доколкото си спомням.
Изчерви се.
— Но сега сме готови да ви помогнем. Пол Муска, Жорж, семейство Арно, семейство Дру, семейство Прудом… Ще запретнем ръкави. Ще пуснем слухове. Ще обърнем течението срещу нея, още не е късно.
— И на какво основание? Тя с нищо не е нарушила закона. Хората ще кажат, че са зловредни клюки и положението ви с нищо няма да се промени.
Каролин пусна язвителна усмивчица.
— Можем да провалим скъпоценния й фестивал, това поне ви го гарантирам.
— Нима?
— Вярвайте ми — силните емоции я загрозяват. — Жорж се среща с много хора. Той е заможен човек. Муска също има известно влияние. И той познава доста народ. Пък и умее да убеждава.
Че как иначе. Спомням си баща му през онова лято с циганите.
— Ако фестивалът й донесе загуби, а както се чува, бая пари е вложила за подготовката му, може пък да бъде принудена…
— Възможно е — отвърнах меко. — Аз, разбира се, по никакъв начин не бива да бъда свързан с подобно нещо. Не бива да изглежда… недоброжелателно.
По израза на лицето й видях, че ме е разбрала напълно.
— Естествено,
32
Петък, 21 март