Шпионинът

— Виждам, че присъствието ми ви дразни — каза мис Пейтън като стана. — Ще ви оставя с племенника си и молитвите, които исках да отправя заедно с него, ще бъдат отправени насаме.

Тя излезе, следвана от стопанката, която бе немалко изненадана и шокирана от неконтролираните изблици на новия си познайник, защото макар и да вярваше, че църквата към която принадлежеше мис Пейтън е тръгнала към унищожението си, никак не бе свикнала да слуша такива обиди и открити упреци.

Хенри с усилие подтисна възмущението, предизвикано от с нищо непровокираната атака над добросърдечната му и разбираща леля, но когато вратата след нея се затвори, той даде воля на чувствата си.

— Трябва да ви кажа, сър — каза той ядосано — че когато приех в стаята си божи служител, смятах че съм приел християнин и човек, който като познава собствените си слабости, ще знае как да съчувства на недостатъците на другите! Вие наранихте чувствата на една прекрасна жена и трябва да ви призная, нямам никакво намерение да се моля заедно с толкова нетолерантен човек!

Свещеникът се изправи намръщен, погледна с презрение към вратата през която бяха минали дамите и остави думите на младежа без никакво внимание. В това време се обади друг глас:

— Такива думи биха наскърбили много жени, но свършиха добре работата си, такива каквито са.

— Какво е това? — извика затворникът изумен и се заоглежда наоколо за да види кой говори.

— Това съм аз, капитан Уортън — каза Харви Бърч, като махна очилата и под чифт изкуствени вежди заблестяха пронизващите му очи.

— Боже мили! Харви!

— Тихо! Това име не бива да се споменава. Тук, в сърцето на американската армия, още по-малко. — Бърч се огледа наоколо, издигнал се над долните страсти на страха, и каза с мрачен глас:

— Хиляди клопки дебнат това име и ако ме заловят отново, надеждата да избягам ще е малка. Това е опасно приключение, но не мога да спя спокойно, като знам че невинен човек ще умре с кучешка смърт, а аз мога да го спася.

— Не — каза Хенри благородно. — Ако рискът за теб е толкова голям, иди си както си дошъл и ме остави на съдбата ми. Дънуди се опитва, дори сега, да ми помогне. Ако до края на нощта се срещне с мистър Харпър, избавлението ми е сигурно.

— Харпър! — повтори търговецът и сложи отново очилата си — Какво знаеш ти за Харпър? И защо мислиш, че ще ти помогне?

— Имам обещанието му. Спомняш си когато дойде в къщата на баща ми, тогава обеща да ми помогне, без никой да го моли за това.

— Да, но познаваш ли го? По-точно, защо мислиш че има власт да ти помогне? И защо мислиш, че ще удържи на думата си?

— Ако някога съм виждал честно и добронамерено лице, това беше неговото — отговори Хенри. — Освен това Дънуди има силни приятели в армията на бунтовниците и е по-добре да рискувам да остана тук, отколкото да те изложа на сигурна смърт, ако те хванат.

— Капитан Уортън — каза Бърч и се огледа предпазливо наоколо — Ако аз не успея, никой няма да успее. Харпър и Дънуди не могат да спасят живота ти. Ако не излезеш оттук с мен, при това до един час, утре ще умреш на бесилото със смъртта на убийците. Да, такива са законите им — човек който се бие и убива е на почит. Но този, който служи на страната си като шпиопин, без значение колко вярно, без значение колко честно — ще бъде опозорен, и ще умре като най-долен престъпник.

— Мистър Бърч — каза младежът с възмущение — забравяте, че не съм коварен и потаен шпионин, който мами за да предаде. Забравяте, че не съм извършил това, в което ме обвиняват.

Кръвта нахлу в слабото, бледо лице на търговеца и той отговори:

— Казах ти истината. Цезар ме срещна, когато бе тръгнал да търси свещеник тази сутрин, и му изложих плана, който ако се изпълни както аз искам, ще бъдеш спасен.

— Добре — затворникът се поддаде на настояването му и на страховете, събудени отново.

Търговецът му кимна да мълчи и отвори вратата по скования начин по който се бе появил в началото.

— Приятелю — каза той на часовия — не пускай никой да влиза. Ще се молим и не искаме никой да ни безпокои.

— Не знам дали на някого ще му се прииска, но ако са от семейството на арестувания, нямам право да ги спра. Имам заповеди и трябва да ги изпълнявам. Няма значение дали той ще отиде на небето или не.

— Дързък грешнико! Нямаш ли страх от Бога? Казвам ти, за да не се страхуваш от страшния съд, не пускай никой от тези идолопоклонници да безпокои молитвите на праведните!

— Фю-ю-ю, какъв наставник ще стане от тебе за сержант Холистър! Дума няма да може да каже от тебе. Само недей да викаш така когато започнеш, защото някой нещастник може да не чуе тръбата и да си изпати, че не е отишъл на вечерна проверка. Като искаш да си сам, не можеш ли да подпреш резето с един нож и да се свърши? Защо ти е цяла конница да те охранява?

Търговецът прие идеята й незабавно затвори вратата отвътре.

— Преиграваш ролята си — каза Хенри обезпокоен да не ги открият. — Фанатизмът ти е прекален.