Шпионинът

В страна като нашата, населена с хора, които са избягали от родните си земи и домашни огнища, подгонени от съвестта и религиозните си схващания, при една християнска смърт не се пропуска никой от приетите обичаи и ритуали, доколкото е възможно да се зачетат. Добрата стопанка на къщата стриктно се придържаше към изискванията на църквата, към която принадлежеше и понеже сама бе осъзнала безправието си с помощта на свещеника, който четеше проповедите си в съседната енория, тя бе решила, че само неговите молитви могат да донесат спасение на Хенри Уортън. Не че добрата стопанка бе толкова несведуща в доктрината на религията, която изповядва, за да разчита на протекциите на помощ със земен произход, но както сама казваше, бе слушала толкова дълго проповедите на добрия мистър X, че несъзнателно бе започнала да разчита на помощта му за неща, които вярата й би трябвало да я е научила, че са прерогативи единствено на Божеството. За нея мисълта за смъртта винаги бе ужасна и в момента в който бе произнесена присъдата, тя изпрати Цезар, яхнал един от най-добрите коне на мъжа й, да търси църковния служител. Тя направи това без да се допита до Хенри или близките му и обясни отсъствието на чернокожия едва след като той им бе потрябвал за нещо друго. Младежът я изслуша с неудоволствие и нежелание да приеме такъв духовен наставник, но тъй като когато нещата от този свят започнат да губят яркостта си нашите предразсъдъци и навици престават да ни влияят толкова силно, тя получи учтив поклон на благодарност за добронамерената си грижа.

Чернокожият се върна рано от експедицията си и доколкото можеше да се разбере от доста объркания му разказ, можеше да се очаква, че божи служител ще пристигне по-късно през деня. Прекъсването, което споменахме в предишната глава, бе предизвикано от влизането на стопанката. По заповед на Дънуди, в стаята на затворника по всяко време трябваше да бъдат допускани членовете на семейството му. В това число влизаше и Цезар, от съображения за удобство. Всички останали трябваше подробно да обясняват защо искат да влязат при него. Майорът бе включил и себе си в роднините на британския офицер и бе дал клетва от името на всички, че няма да бъдат правени опити за освобождаването му. Между стопанката и ефрейтора на стража се проведе кратък разговор пред вратата на стаята, която той вече бе отворил в очакване на разрешението на началника си.

— Би ли отказал утехата на църквата на един човек, който още утре ще умре? Би ли хвърлил една душа в огнената пещ, когато под ръка има свещеник, който да посочи праведния път?

— Ще ти кажа нещо, добра жено — отговори ефрейторът като я избута внимателно настрана. — Не смятам на мой гръб никой да отива на небето. За неизпълнение на заповед добре ще ме наредят долу на постовете. Слез долу, попитай лейтенант Мейсън и ако разреши, можеш да доведеш цяло паство. Поехме поста от пехотинците преди няма и час и не искам да се говори, че сме по-лоши от тях.

— Пусни жената — каза Дънуди строго, когато забеляза за първи път, че часовият е от неговия ескадрон.

Ефрейторът вдигна ръка до шапката си и замълча почтително, а жената влезе.

— Долу има един преподобен господин, дошъл да утеши отиващата си душа, на мястото на нашия свещеник, който е зает с погребение, което не може да се отложи.

— Покапете го веднага — каза Хенри с нетърпение.

— Но ще го пусне ли часовия? Не ми се ще един приятел на мистър X да бъде грубо спрян на прага. При това е непознат.

Всички погледи се обърнаха към Дънуди, който погледна часовника си, каза си няколко думи с Хенри на половин глас и излезе следван от Франсис. Затворникът бе изразил желание да бъде доведен свещеник от неговата вяра и майорът му бе обещал, че ще доведе такъв от градчето Фишкил, през което щеше да мине на път за ферибота, където щеше да чака връщането на Харпър. Мейсън скоро се поклони на прага и прие искането на стопанката, след което се появи и свещеникът.