Шърли

Известно време яздиха един до друг в мълчание. Преди някой от двамата да проговори, бяха преминали от другата страна на Ръшедж — светлините на Брайърфийлд огряваха теменужените краища на бърдото. Като по-млад и по-малко обременен от спомени, Робърт проговори пръв:

— Мисля — ежедневно се сблъсквам с доказателства за това, — че на този свят не можем да се сдобием с нещо, което си струва да опазим, било то принцип или убеждения, ако това не стане посредством пречистващия плам на душата или закаляващата опасност. Ние грешим, падаме, биваме унижавани — и след това започваме да крачим по-внимателно. Лакомо ядем и пием отрова от позлатената чаша на порока или от просяшката кесия на алчността, отмаляваме, ставаме жалки, всичко добро в нас се опълчва срещу ни, душите ни се надигат с гняв срещу телата ни, започва гражданска война и ако душата е достатъчно силна, тя побеждава и от този момент започва да управлява.

— Какво възнамерявате да правите сега, Робърт? Какви са плановете ви?

— Плановете, които засягат самия мен, ще запазя за себе си — това не е трудно, тъй като засега нямам никакви; не се полага личен живот на човек в моето положение, на човек с дългове. Що се отнася до по-широките ми планове, там възгледите ми са малко променени. Докато бях в Бърмингам, се докоснах по-осезателно до действителността и проучих по-отблизо, в самите им корени, причините за настоящите беди на Англия. Същото направих и в Лондон. Тъй като никой не ме познаваше, можех да ходя, където си искам и да се срещам, с когото пожелая. Ходих там, където не достигаха храна, дърва и дрехи, където нямаше никаква работа и никаква надежда. Видях хора, дарени по рождение с възвишени стремежи и добри чувства, които живееха сред жестока нищета и безнадеждна горест. Видях хора от по-нисшите съсловия, чиято безпросветност едва ли им бе оставила друго, освен животинска нужда, да страдат, обезсърчени от мизерията — изгладнели, ожаднели и готови на всичко като обезумели от глад животни. Видях неща, които ме научиха да мисля по нов начин и ме изпълниха с нови чувства. Не възнамерявам да се обявя в защита на мекушавостта или сантименталността, не повече, отколкото досега. Към метежа и посегателството продължавам да се отнасям по същия начин, както и преди — ще се опълча срещу всяка разбунтувала се тълпа така, както и досега, ще се втурна по следите на някой побягнал бунтар също толкова ревностно, както и преди, и също толкова безмилостно ще го заловя, а после със същата твърда ръка ще го закарам до съда, за да получи заслуженото наказание. Но сега бих го направил преди всичко заради самите тези, които е подвел, заради тяхната безопасност. Има нещо, с което трябва да се съобразяваме, Йорк, и то се намира отвъд личните ни интереси, отвъд успеха на добре начертаните планове, дори отвъд погасяването на унизителните дългове. За да може да почита себе си, човек трябва да е уверен, че е справедлив към събратята си. Ако отсега нататък не съм по-внимателен към невежеството, по-търпелив към страданието, отколкото преди, ще се презирам за тази явна несправедливост. Какво има? — попита той, обръщайки се към коня си, който, дочул ромолене и измъчван от жажда, свърна към една падинка, където лунните лъчи се къпеха във водите на малък бързей — Йорк — продължи Мур, — не ме чакайте, защото ще трябва да го напоя.

Йорк отмина бавно напред, като се опита да открие сред многото светлинки, блещукащи в далечината, тези на Брайърмейнс. Бърдото Стилброу бе останало назад — сега от двете страни в мрака се издигаха полегатите склонове на ниви, в чието подножие живееха хората от тяхната енория. Двамата се чувствуваха вече почти у дома си.

Оставил голото поле зад себе си, мистър Йорк съвсем не се изненада, когато видя как иззад един зид се надигна някаква шапка и чу глас, който дойде откъм същото място. Думите обаче бяха необичайни.

— Когато загива злодей, се разнася вопъл — изрече гласът. — А когато вятърът премине, грешникът няма да се надигне вече. — После добави гърлено: — Да го погълне адът дано и сам Сатаната да се изправи пред него. Да умре в неведение!

Ярък блясък, придружен от силен гръм, наруши спокойствието на нощта. Още преди да се обърне, Йорк знаеше, че четиримата каторжници от Бърмингам са вече отмъстени.

Глава XXXI Чичо и племенница

Жребият бе хвърлен. Сър Филип Нанъли го знаеше, Шърли го знаеше, мистър Симпсън също го знаеше. Въпросът се реши в онази вечер, когато всички от Фийлдхед бяха на гости в Нанъли.