Шърли

— Видяхме се — майка ви го повика в стаята. Той дава съгласието си, но при едно условие — ако докажа, че съм способен да издържам съпруга, тогава ще мога и да я имам. А аз съм в състояние да направя живота й много по-добър, отколкото той предполага, по-добър, отколкото бих сметнал за редно да се похваля.

— Ако забогатеете, ще правите добрини с парите си нали, Робърт?

— Ще правя. Вие ще ми покажете как. Всъщност аз имам някои собствени планове, които един ден ще обсъдим заедно край нашето домашно огнище. Осъзнах необходимостта да правиш добро и разбрах колко е глупаво да бъдеш егоист. Каролайн, виждам в бъдещето — чуйте моето предсказание. Не след дълго тази война ще свърши, а търговията вероятно ще процъфти през следващите няколко години. Може би ще възникне краткотрайно неразбирателство между Англия и Америка, но то няма да продължи дълго. Какво бихте казали, ако един ден — навярно преди още да са изминали и десет години — двамата с Луис си поделим енорията Брайърфийлд. Във всеки случай Луис със сигурност ще придобие власт и богатство; той няма да погуби способностите си — брат ми е с добро сърце, а освен това притежава и ум, чиито размери са твърде внушителни. Умът му не е от най-бързите, но пък е силен и трябва да се впрегне на работа — може да не работи светкавично, но ще работи добре. Той ще стане съдия, така казва Шърли. Тя би се заловила стремглаво за тази работа и би му помогнала да бъде удостоен колкото се може по-скоро с този висок пост стига Луис да й разреши, но той няма да го направи. Както обикновено, той няма да прояви припряност. Не ще мине и година, откакто вземе управлението на Фийлдхед в свои ръце, и цялата област ще почувствува кроткото му влияние, ще признае изпълненото му със скромност превъзходство. В Брайърфийлд има нужда от съдия — с времето хората доброволно ще го удостоят с този пост, никой няма да се противопостави на това. Не познавам човек, който да не почита бъдещата му съпруга, а постепенно всички ще започнат да харесват и него. Той е от pate185, което всички одобряват, bon comme le pain186 — насъщен хляб дори за най-придирчивия, добър и за детето, и за възрастния, питателен за бедния и полезен за богатия. Въпреки капризите и странностите си, хитруванията и колебанията си Шърли е сляпо влюбена в него. В един прекрасен ден хората ще го обикнат — а това е и нейното горещо желание. И не само това — всички ще го почитат, ще се съобразяват с него, ще се допитват до него, ще разчитат на него, дори твърде много. Неговият съвет винаги ще бъде разумен, помощта му винаги ще бъде безкористна. Не след дълго двамата ще бъдат затруднени, защото ще се окажат най-търсените хора в околността. Вероятно ще се наложи той да намери начин да ограничи това. Що се отнася до мен, ако сполуча да осъществя плановете си, успехът ми ще допринесе за увеличаване на дохода им — неговия и на Шърли. В състояние съм да удвоя стойността на тъкачницата им, мога да осея онази неплодородна клисура отсреща с редици от малки къщи с градинки пред тях…

— Робърт! Нима ще изкорените горичката!

— Горичката ще е станала на дърва за огрев още преди да са изминали и пет години. Красивата дива клисура ще се превърне в полегат склон, естествената зелена тераса ще бъде павирана улица. В тъмната клисура ще има къщи, ще има къщи и по самотните склонове. Неравната камениста пътечка ще бъде равен, солиден, широк и черен като сажди път, застлан със сгурията от моята тъкачница. А моята тъкачница, Каролайн — моята тъкачница ще изпълни сегашния си двор.

— Ужасно! Ще накарате лазурния въздух над нашите хълмове да заприлича на пушеците на Стилброу.

— Ще прекарам водите на река Пактолъс през долината на Брайърфийлд.

— Хиляда пъти предпочитам поточето.

— Ще издействувам със законодателен акт да се огради общинската мера на Нанъли и да се раздели на парцели за ферми.

— Но не можете да покорите бърдото Стилброу, слава богу! Какво можете да отглеждате на Билбъри Мос? Какво може да вирее на Ръшедж?

— Каролайн, бездомните, гладуващите, безработните ще дойдат в тъкачницата от близо и далеч. Джо Скот ще им даде работа, Луис Мур, ескуайър ще им предостави жилища под наем, а мисис Джил ще им отмерва по една дажба до първия ден на заплатата им.

Тя се усмихна, взряна в лицето му.

— Какво неделно училище ще имате, Кари! Какви волни пожертвувания ще съберете! Какво седмично училище ще поделите между себе си, Шърли и мис Ейнли! Тъкачницата ще намери пари за заплатите на учител и учителка, а ескуайърът и производителят на платове ще дават угощение на всеки три месеца.

Тя мълчаливо поднесе устните си за целувка, но с щедростта й постъпиха несправедливо, тъй като й отнеха не една, а поне сто целувки.

— Смели мечти! — каза Мур, като въздъхна и се усмихна. — Но може би все пак ще съумеем да осъществим някои от тях. А междувременно вече пада роса — мисис Мур, позволете ми да ви отведа вътре на топло.