Шърли

— Ще може ли Каролайн, която хрисимо се надява да й простят, както прощава и тя — ще може ли да ми прости всички страдания, които съм й причинил, цялата тази продължителна мъка, която така безразсъдно предизвиках, болестта на тялото и душата й, за която съм виновен? Ще забрави ли това, което знае за жалките ми амбиции, за унизителните ми планове? Ще ми позволи ли да изкупя тези грехове? Ще изчака ли търпеливо да докажа, че както някога я изоставих в беда, проявих непростимо лекомислие и подло й причиних болка, така сега мога да обичам предано, да ценя безмерно и да боготворя нежно?

Ръката му все още бе в ръката на Каролайн. В отговор той почувствува нежно стискане.

— Моя ли е Каролайн?

— Ваша е.

— Ще я пазя като зеницата на окото си — знам стойността й, тя е тук, в сърцето ми. Необходимостта да имам Каролайн до себе си се е сраснала с живота ми. Нейното щастие и благополучие ще ми бъдат скъпи, отколкото кръвта, която пулсира във вените ми.

— Аз също ви обичам, Робърт, и предано ще се грижа за вас.

— Ще се грижите предано за мен? Ще се грижите предано! Все едно роза да обещае на този твърд, посивял камък, че ще го закриля от бурята! Но тя наистина ще се грижи за мен, ще го прави по свой собствен начин. Тези ръце ще бъдат нежните създателки на всяко удобство, което мога да изпитам. Зная, че съществото, което желая да направя част от себе си, ще ми донесе утеха, милосърдие, душевна чистота — неща, които аз не познавам.

Внезапно Каролайн се разтревожи и устните й започнаха да потрепват.

— Какво безпокои моята гълъбица? — попита Мур, след като тя се сгуши в прегръдките му, но после стеснително се отдръпна.

— Бедната мама! Аз съм всичко, което тя има на този свят. Нима трябва да я напусна?

— Знаете ли, аз помислих и за това. Майка ви и аз обсъдихме този проблем.

— Кажете ми вашите желания, предпочитанията ви и аз ще обмисля дали мога да ги приема. Но не съм в състояние да я напусна, дори и заради вас, не съм способна да разбия сърцето й, макар и за да притежавам вашето.

— Тя ви бе предана, когато аз ви изоставих, не е ли така? Не дойдох да ви видя, докато бяхте на легло, а тя непрестанно е бдяла над вас.

— Какво трябва да направя? Всичко друго, но не и да я напусна.

— Никога няма да я напуснете по мое желание.

— Значи ще може да живее близо до нас?

— Не близо до нас, а с нас, само че ще има отделни стаи и прислужница — това е нейното условие.

— Знаете, че тя има доход, който при начина й на живот я прави доста независима, нали?

— Да, тя ми каза това с благородна гордост, която ми напомни за един друг човек.

— Тя никога не се натрапва и клюките са й напълно чужди.

— Познавам я, Кари. Но дори ако вместо олицетворение на сдържаността и дискретността тя бе тяхната противоположност, пак не бих се боял от нея.

— И все пак тя ще ви бъде тъща, нали?

Каролайн кимна лукаво с глава, а Мур се усмихна.

— Луис и аз не сме от тези мъже, които се страхуват от тъщите си, Кари. Хората от нашите домове никога не са били и никога нима да бъдат наши врагове. Не се и съмнявам, че моята тъща ще се отнася добре с мен.

— Сигурна съм, че ще бъде така, и то без това да бие на очи. Тя не обича да заявява за себе си. А когато я видите смълчана или дори хладна, не бива да мислите, че е недоволна — просто притежава такъв маниер на поведение. Когато нещо у нея ви озадачи, оставете ме аз да ви го разтълкувам и винаги вярвайте на моето обяснение, Робърт.

— О, безусловно! Шегата настрана, аз чувствувам, че ние с нея ще си допаднем on ne peut mieux184. Както знаете, Хортенз е безкрайно мнителна — във френския смисъл на думата — и навярно невинаги разумна в изискванията си. И все пак, мило момиче, аз никога не съм накърнявал болезнено чувствата й, нито пък съм имал сериозно спречкване с нея през живота си.

— Така е. Вие сте изключително внимателен към нея, дори бих казала, че я глезите с обичта си. Ще бъдете внимателен и с майка ми. Вие сте истински джентълмен, Робърт, до мозъка на костите си, а когато сте у дома си, няма по-съвършен джентълмен от вас.

— Тази похвала ми харесва — тя гали слуха ми. Много съм доволен, че моята Каролайн ме възприема в такава светлина.

— Мама мисли за вас така, както и аз.

— Надявам се, че не съвсем като вас, нали?

— Тя не иска да се омъжва за вас, не бъдете суетен. Ала онзи ден ми каза: „Мила моя, мистър Мур притежава добри обноски. Той е един от малкото джентълмени сред познатите ми, които съчетават любезността с искреност.“

— „Мама“ е в известен смисъл мизантроп, нали? Това едва ли е най-доброто мнение за силния пол.

— По принцип тя се въздържа от преценки на тази тема, но прави изключение за тези, които почита. Тогава са Луис, мистър Хол, а напоследък и вие. Имаше време, когато не й бяхте симпатичен — зная това, защото по-рано тя никога не говореше за вас. Но Робърт…

— Какво има пак? Какво ви хрумна сега?

— Още не сте се срещнали с чичо ми!