Шърли

Не се съмнявам, че една пристрастена към справедливостта читателска публика вече е забелязала проявеното до този момент нехайство от моя страна по отношение на преследването, залавянето и заслуженото наказване на човека, извършил покушението над Робърт Мур. Ето една прекрасна възможност да поканя моите любопитни читатели на поучителен и същевременно вълнуващ спектакъл с участието на закона, евангелието, тъмницата, подсъдимата скамейка и бесилото. Спектакълът може би щеше да ти хареса, читателю, но той изобщо не е по моя вкус. Между мен и моя сюжет щеше да се завърже схватка и моите сили нямаше да издържат. За щастие разбрах, че обстоятелствата напълно ме освобождават от подобно усилие. Престъпникът не бе наказан поради простата причина, че не бе заловен, което пък произтичаше от едно друго обстоятелство, а именно — че той никога не бе преследван. Съдиите се поразмърдаха, сякаш се готвеха да се надигнат и да извършат храбри дела, но тъй като самият Мур, вместо да ги насърчава и предвожда както преди, си лежеше спокойно в леглото, а чертите на бледото му чуждоземно лице потрепваха в лукава усмивка, те размислиха и решиха друго — след като попълниха някои задължителни в случая документи, благоразумно се споразумяха да потулят въпроса без много шум, както и направиха.

Мистър Мур знаеше името на злосторника. Знаеше го и цял Брайърфийлд. Това не бе някой друг, а самият Майкъл Хартли, полусмахнатият тъкач, за когото вече споменахме веднъж — фанатичен антиномист в религията и побъркан левелер в политиката. Този клетник почина от делириум тременс една година след опита за покушение срещу Мур. Робърт даде на злочестата му вдовица една гвинея, за да го погребе.

Зимата отмина. Пролетта я последва със своя лъчист и сенчест, цъфтящ и дъждовен полет. Сега е разгарът на лятото, средата на месец юни, 1812 година.

Горещо е. Въздухът е цял ослепителен лазур и пламнало злато. Той подхожда на настъпилите времена, подхожда на века, подхожда на сегашния дух на народите. Деветнадесетият век е необуздан в своите прищевки като някой млад исполин. Този невръстен титан изтръгва цели планини в игрите си и мята скали в лудешките си забавления.

Това лято Бонапарт е на седлото. Той и войнството му бродят из руските степи. Със себе си е повел французи и поляци, италианци и децата на Рейн — шестстотин хиляди души. Напредва към древната Москва. Под степите на вековния град го очаква суровият казак. Корав и непреклонен воин! Той чака, без да се страхува от всепоглъщащата гибел, която се е понесла към него. Снежният облак е негов помощник. Пустошта, вятърът и градоносната буря са неговото спасение. Съюзници са му стихиите — Въздухът, Огънят и Водата. А кои са те? Трима ужасни архангели, застанали на вечна стража пред трона на Йехова. Те са там, облечени в бяло и препасани със златни пояси. Надигат бокали, прелели от божия гняв. Тяхното време ще настъпи в деня на отмъщението, техният знак ще дойде със словото, изречено с Господари на ангелското войнство и „тътнещо от всемогъщия му глас“: „Откри ли снегът своите съкровища пред теб? А ти видя ли съкровищата на градушката, които съм запазил за смутни времена, за дни на битки и войни? Сторете вашето — излейте бокалите с божия гняв върху земята.“

И ето — земята лумва в пламъци, морето е „като кръвта на мъртвец“, островите се разбягват в ужас, планините се изпокриват.

През тази година лорд Уелингтън възглави армията в Испания. Заради собственото си спасение испанците го направиха генералисимус. През тази година той превзе Бадахос, сражава се в полята на Витория, завладя Памплона и щурмува Сан Себастиан. През тази година превзе и Саламанка.

Мъже на Манчестър! Моля ви, простете ми това кратко резюме на събитията от войната, но то е без значение. За вас лорд Уелингтън сега е само един изнемощял стар джентълмен. Предполагам, че някои от вас са го наричали „изкуфял старец“, присмивали са се на напредналата му възраст и на това, че е изгубил физическите си сили. А какви големи герои сте вие самите! Да, изглежда, мъже като вас имат право да тъпчат онова, което е смъртно в един полубог. Присмивайте се колкото си щете — подигравките ви никога няма да разбият неговото велико сърце.