Шърли

— Нямам никакво желание да бъда жестока — отвърна нежно тя и наистина нежност личеше в цялото й поведение — в лицето й, в гласа й; но имаше също и сдържаност, както и нещо убягващо, смътно и неуловимо.

— Вие наистина ми причинявате болка — казах аз. — Не е минала и седмица, откакто ме нарекохте ваш бъдещ съпруг и се отнесохте към мен като с такъв. А сега за вас отново представлявам вашият учител — обръщате се към мен с «мистър Мур» и «сър», сякаш устните ви са забравили да произнасят Луис.

— Не, Луис, не. Това име е лесно и мелодично, то не се забравя бързо.

— Тогава бъдете сърдечна с Луис. Приближете се до него и му позволете и той да се приближи.

— Сърдечна съм — каза тя, а фигурата й се открояваше някак далечна и нереална в тъмнината, като бяло видение.

— Гласът ви е много мил и много тих — отвърнах аз, като леко се приближих към нея. — Изглеждате успокоена, но все още малко уплашена.

— Не, напълно съм спокойна и не се страхувам от нищо — увери ме тя.

— От нищо, освен от вашия поклонник.

Паднах на колене в нозете й.

— Виждате, че се намирам в един нов свят, мистър Мур. Сама не мога да се позная, не мога да позная и вас. Но станете — като постъпвате така, ме карате да се чувствувам притеснена и смутена.

Подчиних се — не би ми подхождало да остана в тази поза по-дълго. Опитах се да й вдъхна спокойствие и увереност и това не бе напразно — тя ми се довери и отново се притисна към мен.

— Е, Шърли — казах аз, — навярно разбирате, че далеч не съм щастлив в сегашното си несигурно и неустановено положение.

— О, напротив, вие сте щастлив! — възкликна припряно тя. — Сам не знаете колко сте щастлив! Всяка промяна само би влошила нещата!

— Щастлив или не, повече не мога да продължавам така. Вие сте твърде великодушна, за да желаете подобно нещо.

— Бъдете благодарен, Луис, бъдете търпелив! Харесвам ви, защото сте търпелив.

— Тогава не ме харесвайте повече, а вместо това ме обичайте. Определете деня на сватбата ни. Помислете за това тази нощ и вземете решение.

Тя промълви нещо неразбрано, но изпълнено е дълбоко чувство, а след това се откъсна от мен или по-скоро се стопи в ръцете ми и аз я изгубих.“

Глава XXXVII Епилог

Да, читателю, сега трябва да направим равносметката. Остава ни само да разкажем за по-нататъшната съдба на някои от героите, с които се запознахме в тази история, а след това ние двамата с теб ще трябва да си стиснем ръце и, поне засега, да се разделим.

Нека насочим вниманието си към куратите, към тези, които много обичаме, но и много пренебрегнахме. Пристъпи напред, изпълнено със скромност достойнство. Виждаме, че Малоун с готовност се отзовава на поканата — той умее да разпознава себе си, когато го описват.

Не, Питър Огъстъс, мисля, че няма какво да ви кажем — просто няма смисъл. Не ни е възможно да се нагърбим с трогателната история на вашите подвизи и съдбини Нима не съзнавате, Питър, че една придирчива публика си има своите капризи, че неукрасената истина не би задоволила вкусовете и, че обикновените факти не са подходящо блюдо за нея? Не знаете ли, че квиченето на прасето днес все тъй дразни ухото, както и в предишни времена? Ако трябваше да предадем пълното крушение на живота и словесните ви дарби, тогава слушателите биха се разбягали с истерични писъци и биха се разнесли вопли за амоняк и горени пера. „Невъзможно!“ — би казал някой. „Не е истина!“ — би откликнал друг. „Нехудожествено!“ — неумолимо би отсъдил трети. Запомнете добре! Не зная защо, но винаги когато описвате неукрасената и проста истина, тя неизменно бива обявявана за лъжа — хората се отричат от нея, прогонват я, оставят я на произвола на съдбата; докато продуктът на собственото ви въображение, лъжливата измислица, небивалицата те приемат в дома си, глезят я, назовават я привлекателна, порядъчна, неподправено красива. Малкият измамник получава бонбоните, а честният законен малчуган обира пердаха. Така си върви светът, Питър. И тъй като вие сте този законен немирник, груб, немит и палав — ще трябва да се оттеглите.

Направете място за мистър Суийтинг.

Ето го и него, появява се със своята дама, облегната на ръката му — най-великолепната и най-тежката жена в Йоркшир, мисис Суийтинг с моминско име мис Дора Сайкс. Двамата се ожениха при възможно най-щастливите обстоятелства — точно когато мистър Суийтинг получи приличен бенефиций, а мистър Сайкс бе в състояние да даде на Дора подобаваща зестра. Живяха дълго и щастливо заедно, ползуващи се от любовта на енориашите и многобройните си приятели.

Виж, ето тук лустрото е било сложено много умело. Елате насам, мистър Дън.