Шърли

И за да си поговорят по-добре, мистър Хол взе най-малкото от децата на коляното си, а ръката си сложи върху главата на следващото. Но когато тези дребосъци започнаха да го занимават с приказките си, той им направи знак да мълчат. След това насочи замисления си поглед към решетката на камината, където шепата въглени едва мъждукаха.

— Тъжни времена! — каза той. — Не отминават бързо. Такава е волята божия и тя ще пребъде. Но ни подлага на големи изпитания.

След това отново се замисли.

— Нямаш никакви пари, Уилям, а нямаш и нищо, което да продадеш, така ли?

— Не. Продадох един шкаф, часовника, махагоновата масичка и хубавия порцеланов сервиз за чай, който жена ми донесе като зестра, когато се венчахме.

— А ако някой ти заеме няколко лири, ще можеш ли добре да ги оползотвориш? Ще можеш ли да се захванеш с нещо друго, с някоя нова работа?

Фарън замълча, но жена му бързо отговори:

— Да, сигурна съм, че ще може; нашият Уилям е много способен. Ако разполагаше с две или три лири, би могъл да започне малко търговия.

— Ще можеш ли, Уилям?

— Ако е угодно на бога — отвърна бавно Уилям ще мога да закупя малко стока, малко ширити, малко конци и разни други неща, дето се търсят, и в началото мога да се заловя с разносна търговия.

— А вие знаете, господине — намеси се Грейс, — че Уилям нито пие, нито е мързелив, нито пък ще пропилее нещо ей така. Той ми е съпруг и не трябва да го хваля, но мога да заявя, че в цяла Англия няма по-трезвен и по-честен мъж от него.

— Ще поговоря тогава с един-двама от моите приятели и мисля, че мога да му обещая пет лири след няколко дни — в заем, разбира се, а не като подарък. Той ще трябва да ги върне.

— Разбирам, господине. Съгласен съм.

— А междувременно ето ти няколко шилинга, Грейс, за да има какво да ври на огъня, докато се оправите. А сега, деца, наредете се и кажете катехизиса, докато майка ви отиде да ви купи нещо за ядене, тъй като днес май не сте яли достатъчно. Започни ти, Бен. Как ти е името?

Мистър Хол остана, докато се върне Грейс. Веднага след това си тръгна, като стисна ръцете на Фарън и жена му. На самия праг им каза няколко кратки, но много искрени слова, изпълнени с религиозна утеха и съвети. Най-накрая с взаимно „Бог да ви благослови, господине!“ и „Бог да ви благослови, приятели мои!“ те се разделиха.

Глава IX Брайърмейнс

Хелстоун и Сайкс започнаха да сипят закачки и поздравления към Мур, когато се върна при тях след срещата си с делегацията. Той обаче приемаше толкова невъзмутимо потока от комплименти за проявената от него твърдост, а лицето му бе тъй навъсено, че приличаше на мрачен ден без никакъв слънчев лъч и повей на вятъра, ето защо пасторът, след като го огледа с изпитателен поглед, със закопчаването на палтото си сякаш затвори и устата си, която до този момент сипеше поздравления, и се обърна към Сайкс, чиито сетива не бяха достатъчно изострени, за да му дадат възможност да разбере без чужда помощ кога присъствието и словоизлиянията му представляват досада за околните.

— Хайде, господине — подкани го Хелстоун. — Пътищата ни са в една посока, поне за известно разстояние. Няма ли да е по-добре, ако си правим компания?

— Ще кажем довиждане на Мур и ще го оставим на щастливите видения, на които явно е предразположен да се наслаждава.

— А къде е Съгдън? — попита Мур, като вдигна поглед?

— Ах, да! — извика Хелстоун. — И аз не мързелувах, докато вие бяхте зает. Постарах се да ви помогна малко — налага се да се самополаская, но не без основание. Помислих си, че е по-добре да не се губи време. И така, докато вие си чуруликахте с онзи окаян господин — мисля, че името му беше Фарън — аз отворих този заден прозорец и викнах на Мъргатройд да докара двуколката на мистър Сайкс от обора. След това избутах Съгдън и брат Моузес, заедно с дървения му крак, през отвора и ги видях да се качват в двуколката (всичко стана с одобрението на нашият приятел Сайкс, разбира се). Съгдън пое юздите — той кара като Ииуя75 и само след четвърт час Бараклъф ще бъде на безопасно място в затвора в Стилброу.

— Много добре, господине, благодаря ви — каза Мур. — Довиждане, господа — добави той, като любезно ги проводи до вратата и я затвори след тях.

През останалата част от деня Мур бе мълчалив и сериозен. Дори не размени никаква духовитост с Джо Скот, който пък, от своя страна, говореше на господаря си само за онова, което бе абсолютно необходимо за хода на работата, но често го поглеждаше с крайчеца на окото си, често идваше в кантората, за да стъкне огъня в камината, а веднъж, когато заключваше в края на работния ден (тъкачницата бе с намален работен ден поради застоя в търговията), отбеляза, че вечерта е приятна и че той би препоръчал на мистър Мур да се поразходи на чист въздух — щяло да му бъде от полза.

Чул тази препоръка, мистър Мур избухна в кратък смях и след като попита Джо на какво се дължи тази негова загриженост и дали не го мисли за някоя жена или дете, грабна ключовете от ръката му и го избута навън, но го повика обратно още преди да е стигнал до портата на двора.