Шърли

— Ако ви дам шест пенса, вие ще ги изпиете.

Бараклъф вдигна нагоре дланите на ръцете си, както и бялото на очите си и този жест направи от него истинска карикатура на лицемерието.

— Интересен човек сте вие — каза Мур доста хладно и сдържано. — Не се стеснявате да ми покажете, че сте първостепенен лицемер, че измамата е вашият занаят. Сигурно наистина очаквате от мен да се засмея на хитростта, с която играете недодяланата си роля на шут, докато в същото време си мислите, че заблуждавате хората зад себе си.

Лицето на Моузес помръкна. Той разбра, че бе попрекалил. Тъкмо когато се канеше да отговори, вторият водач, чието търпение да стои на заден план се бе изчерпило, пристъпи напред. Този човек нямаше вид на измамник, макар че у него имаше нещо изключително самоуверено и самодоволно.

— Мистър Мур — започна той, като говореше също така гърлено и носово, произнасяйки бавно всяка дума, сякаш имаше намерение да даде нужното време на слушателите си, за да могат те да вникнат в необикновената изящност на словесността му, — вероятно би било оправдано да се каже, че по-скоро благоразумието, отколкото спокойствието, е целта на посещението ни. Ние идваме, на първо място, за да помолим да се вслушате в гласа на благоразумието, а в случай, че отхвърлите това, то мое задължение е да ви предупредя с езика на твърдата решимост, че тогава ще се прилегне (искаше да каже „прибегне“) до съответните мерки, което навярно ще доведе дотам, че да ви накара да осъзнаете глупостта… неразумостта, която явно направлява и съпътствува делата ви на търговец в тази индустриализирана част на страната. Хм!… Господине, ще се осмеля да отбележа, че като чужденец, идващ от далечни брегове, от друга четвърт и друга половина на глобуса, и захвърлен, така да се каже, като един стопроцентов изгнаник на това крайбрежие, на скалистите брегове на Албион73, вие не сте в състояние да разберете нас и пътищата на нашите мисли, които биха могли да доведат до това, че положението на работниците да бъде подобрено. Ако, да си дойдем на думата, вие решите да се откажете от тази тъкачница тук и си заминете без всякакво протакане направо у дома си, където ви е мястото, то това ще е добре дошло. Лично аз не виждам никакви пречки за осъществяването на този план. Какво ще кажете за това, момчета? — обърна се той към останалите членове на делегацията, които извикаха в един глас: „Така! Така! Добре!“

— Браво, Ной! — промърмори Джо Скот, който бе застанал зад мистър Мур. — Моузес никога няма да може да надмине тая ти реч — скалистите брегове на Албион, че и другата четвъртина и половина! Ще падна! А ти от Антарктида ли идваш, приятелче? Моузес е съкрушен.

Моузес обаче не се остави да бъде съкрушен и реши да направи нов опит. Като метна един доста гневен поглед към „Ной“, той проговори на свой ред — сега вече произнасяше думите със сериозен тон, а сарказмът, довел го преди малко до провал, бе изоставен.

— Преди да забиете кола на своята шатра сред нас, мистър Мур, ние си живеехме в мир и спокойствие — да, мога да кажа, че наоколо цареше всеобща любов. Аз все още не съм човек на възраст, но мога да си спомня неща от около двадесет години назад, когато ръчният труд бе насърчаван и уважаван и никой зложелател не се бе осмелявал да носи тук тези машини, които са жива гибел. Аз не съм текстилец по професия, а шивач. Имам меко сърце и съм много чувствителен — когато видя, че моите братя са потъпквани, тогава аз, както моят велик съименник от миналото, заставам в тяхна защита; поради която причина сега разговарям с вас лице в лице и ви съветвам да се разделите с пъклените си машини и да наемете повече хора на работа.

— Какво ще се случи, ако не последвам съвета ви мистър Бараклъф?

— Господ да ви прости тогава. Нека той смекчи сърцето ви, господине.

— Имате ли нещо общо с последователите на Уезли74, мистър Бараклъф?

— Хвала на бога! Благословено да е името му! Сега съм методист.

— Което съвсем не ви пречи да бъдете същевременно пияница и мошеник. Преди седмица, когато се връщах вечерта от пазара в Стилброу, ви видях да се въргаляте пиян край пътя; и докато проповядвате спокойствие, основно занимание в живота ви е да сеете недоволство. Вие не изпитвате към изпадналите в нужда бедняци нито грам повече съчувствие, отколкото към мен самия — подстрекавате ги да се бунтуват заради вашите користни намерения; така прави и този Ной. Вие и двамата сте нагли нехранимайковци, които не могат да си намерят място и си пъхат носа там, дето не им е работа. Главната ви подбуда е егоистичната амбиция, която е толкова опасна, колкото и детински глупава. Някои от хората, застанали зад вас, са честни, макар и подведени, но вас двамата определено смятам за лоши.

Бараклъф понечи да отговори.