Шърли

Гостът се оказа истински пророк, защото тропотът на дребното жребче само след пет минути се чу откъм двора. Когато затихна, един добре познат носов глас се провикна: „Ей, момче (навярно обръщайки се към Хенри Скот, който обикновено се навърташе наоколо от девет сутринта до пет вечерта), поеми коня ми и го заведи в обора.“

Хелстоун влезе, като крачеше пъргаво и изправено, с вид по-мургав, по-енергичен и по-оживен от обикновено.

— Чудесно утро, Мур. Как си, момчето ми? Ха! Кого виждам (той се обърна към личността с жезъла). Съгдън! Как! Направо ли ще действувате! Не губите нито минутка, честна дума. Ала аз съм дошъл за обяснения — вашето поръчение ми бе предадено, но сигурен ли сте, че следата е вярна? Как смятате да подходите към тази работа? Имате ли заповед за арестуване?

— У Съгдън е.

— Значи ще го дирите още сега? Ще ви придружа.

— Това усилие ще ви бъде спестено, сър. Той сам ще ме потърси. Сега просто очаквам пристигането му.

— И кой е той? Някой от моите енориаши?

Джо Скот бе влязъл незабелязано. Той застана до писалището и се облегна на него, приличен на зловещ призрак, наполовина оцветен в най-тъмния нюанс на индигото. Господарят му отвърна с усмивка на въпроса на пастора. Джо разбра намека и като наложи на лицето си кротко, но лукаво изражение, рече:

— Той е ваш приятел, мистър Хелстоун — джентълмен, за когото често говорите.

— Нима! Името му, Джо? Добре изглеждаш тази сутрин.

— Самият преподобен Моузес Бараклъф — понякога го наричате оратора от бъчвата, струва ми се.

— А! — възкликна пасторът, като извади кутийката си с енфие и поднесе към носа си една доста голяма щипка. — Апчхи! Кой би могъл да предположи? Но този божи човек никога не е работил при теб, Мур, нали? По професия той е шивач.

— Това само прави ненавистта ми към него по-голяма, задето се меси в работите ми и насъсква уволнените от мен хора срещу ми.

— И Моузес е присъствувал на схватката на бърдото Стилброу? Действително е ходил дотам с дървения си крак, така ли?

— Да, господине — каза Джо, — на кон, за да не бъдат забелязани следите от крака му; той е бил водачът и е носил маска. Останалите са били само с черни превръзки на лицата си.

— И как го разкрихте?

— Ще ви разкажа, господине — отвърна Джо. — Господарят ми не е много по приказките, но лично аз нямам нищо против. Той ухажвал Сара, момичето, дето прислужва в дома на мистър Мур, а тя пък май не проявявала голям интерес към него; или не е харесвала дървения му крак, или пък е подозирала, че е лицемер. Ала въпреки крака и преструвките му (странен народ са туй жените — можем да си го кажем сега, когато около нас няма нито една от тях) тя го окуражавала по малко, ей тъй, само за да минава времето. Знам и други, дето постъпват така, има ги и сред най-хубавите и най-скромните, казвам ви! Виждал съм моми, натъкмени и нагиздени, сякаш пред очите ти с цъфнали маргаритки, ала след време човек разбира, че не са нищо друго, ами парлива коприва.

— Джо е разумен човек — отбеляза Хелстоун.

— Ала от много глава не боли. Сара си имала и друг ухажор. Фред Мъргатройд, едно от нашите момчета, се увъртал около нея, а пък нали жените съдят за мъжете по лицата им — в лице Фред по го бива, отколкото Моузес, това всички го знаят, — та момичето предпочело Фред. Два-три месеца след тая работа Мъргатройд се натъква на Моузес в една неделна вечер; всеки от тях се навъртал около къщата, с цел да предума Сара да излезе и да се поразходи с него; посдърпали се, поотупали се и Фред трябвало да си замине с подвита опашка, защото е млад и дребен, а Бараклъф, макар и само с един крак, е не по-малко силен от Съгдън тука; и така си е, защото на всеки, който го е чувал как реве гръмогласно по време на някое от сектантските им сборища или на братската трапеза72, веднага му става ясно, че този човек в никакъв случай не е недоносче.

— Джо, ти си непоносим — намеси се мистър Мур. — Нареждаш обясненията си, както Моузес реди проповедите си. С две думи, Мъргатройд ревнува от Бараклъф и снощи той заедно с един свой приятел, с когото се били скрили в един хамбар от дъжда, чули и видели Моузес да разговаря с няколко свои съучастници там. От думите им проличало, че водач им е Бараклъф, при това бил не само на бърдото Стилброу, но и при нападението върху склада на Сайкс. Освен това възнамерявали да проводят някаква делегация, предвождана от шивача, която да ме причака тази сутрин и по най-богобоязлив и миролюбив начин да ме помоли да махна „онези проклети неща“ от тъкачницата си. Рано тази сутрин се метнах на коня и отидох до Уинбъри, за да се подсигуря с представител на властта и заповед за арестуване. А сега очаквам с нетърпение да посрещна този приятел по начина, който той заслужава — между другото, ето го и Сайкс. Мистър Хелстоун, трябва да го окуражите малко, той не е много въодушевен от мисълта за юридическа намеса.

Чу се шум от двуколка, която влизаше в двора. След малко се появи и самият мистър Сайкс. Той бе висок мъж на около петдесет години с приятни черти, които обаче издаваха някаква мекушавост. Изглеждаше развълнуван.