Шърли

— Тогава можете да му кажете, че имам сведения поне за един от хората, които изпочупиха становете ми, и че той принадлежи към същата банда, която нападна цеховете на Сайкс и Пирсън. И още, че се надявам утре този човек да бъде задържан. Ще запомните всичко, нали?

— О, да.

Тези две срички бяха произнесени по-тъжно от всякога, след което тя леко поклати глава и въздъхна:

— Ще го съдите ли?

— Несъмнено.

— О, Робърт, недейте.

— А защо не, Каролайн?

— Защото това още повече ще настрои всички в околността срещу вас.

— Това не може да бъде причина, поради която да не изпълня дълга си и да не защитя собствеността си. Този човек е голям разбойник и трябва да му се попречи да извърши други престъпления.

— Но другарите му ще ви отмъстят. Не знаете колко отмъстителни могат да бъдат хората по тия краища; някои от тях се хвалят, че са в състояние седем години да носят в джоба си камък, да го обърнат, след като изтекат тези години, да го пазят още седем години и да го метнат „най-сетне“ по целта.

Мур се засмя.

— Голяма хвалба наистина — каза той, — хвалба, която много допринася за доброто име на вашите скъпи йоркширски приятели. Но не се страхувайте за мен Лина — аз съм нащрек срещу тези ваши сънародници, дето са кротки като агънца. Не се тревожете за мен.

— Но как да не се тревожа? Вие сте мой братовчед. Ако се случи нещо… — Тук гласът й замря.

— Нищо няма да се случи, Лина. Нали вие винаги казвате, че над всички нас е провидението, не е ли така?

— Да, мили Робърт. Нека то ви закриля.

— А ако има някаква полза от молитвите, то вашите несъмнено ще ми помогнат. Нали понякога се молите за мен?

— Не понякога, Робърт — в молитвите си винаги споменавам и вас, и Луис, и Хортенз.

— Така си и мисля често пъти. Струвало ми се е, че когато, уморен и раздразнен, съм си лягал като езичник, някой друг вече е измолил заради мен прошка и спокойствие за съня ми. Предполагам, че едва ли проявената от друг набожност ми е много от полза, но тези молитви идват от едно искрено сърце, от невинни устни — би трябвало да се приемат тъй добре, както и жертвата на Авел70. И без съмнение ще се приемат, ако обектът им ги заслужава.

— Прогонете съмнението, то е безпочвено.

— Когато един човек е бил обучаван само как да печели пари и да живее единствено заради това и за нищо друго, без да поеме дори глътка друг въздух, освен този на тъкачниците и пазарите, необичайно е да се споменава името му в молитва или пък да се намесват намеренията му в божествените дела. А още по-странно е, че едно добро и чисто сърце може да отвори обятията си за него и да го задържи, сякаш той е имал право на такъв пристан. Ако бях в състояние да направлявам това милозливо сърце, мисля, че бих го посъветвал да прогони от себе си онзи, който твърди, че за него няма по-възвишена цел в живота от тази да закрепи разклатените си финанси и да измие позорното петно на банкрута от лицето на буржоазния си герб.

Въпреки че бе направен тактично и скромно, този намек (според Каролайн) бе остро почувствуван и съвсем ясно осъзнат от нея.

— Всъщност аз мисля за вас само като… или ще мисля само като за мой братовчед — бе незабавният отговор — Започвам да разбирам нещата по-добре, отколкото преди, когато дойдохте за пръв път в Англия, по-добре, отколкото преди седмица, преди ден дори. Зная, че е ваш дълг да упорствувате в работата си и че романтиката няма място там. Но не трябва да тълкувате погрешно поведението ми за в бъдеще, ако то ви се стори дружелюбно. Тази сутрин се получи точно така, нали?

— Кое ви накара да мислите по този начин?

— Изражението ви, вашето поведение.

— А сега? Погледнете ме сега…

— О! Сега сте различен, в момента се осмелявам да разговарям с вас.

— И все пак аз съм същият, с изключение на това, че търговецът остана у дома в клисурата — пред вас сега е само вашият роднина.

— Моят братовчед Робърт, а не мистър Мур.

— Нито частица от мистър Мур. Каролайн…

В този момент се чу как гостите в другата стая започнаха да стават от столовете си. Вратата се отвори, извикана бе каретата, започнаха да се търсят шалове и бонета. Мистър Хелстоун повика племенницата си.

— Трябва да вървя, Робърт.

— Да, трябва да вървите, иначе те ще влязат тук и ще ни видят. А пък аз, вместо да се срещам с целия този народ в коридора, ще изляза през прозореца, за щастие той се отваря като врата. Оставете за минутка тази свещ. Лека нощ! Целувам ви, защото сме братовчеди, а щом сме братовчеди — една, две… три целувки са разрешени. Лека нощ, Каролайн!

Глава VIII Ной и Мойсей 71