Шърли

Тук мистър Мур отправи покана и към двете момичета да го посетят на следващия ден и обеща да им купи подаръци, тъй като щеше да ходи в Стилброу рано сутринта; той отказа да им съобщи какви ще са подаръците, а им заръча да дойдат в дома му и да ги видят сами. Джеси се готвеше да отвърне нещо, когато едно от момчетата неочаквано се намеси.

— Знам я тази мис Хелстоун, за която всички толкова много говорите — тя е грозна. Мразя я! Мразя всички жени! Чудя се за какво ли са били създадени.

— Мартин! — каза баща му, тъй като това беше Мартин. В отговор момчето извърна към стола на баща си младото си скептично лице, върху което бяха изписани полушеговитост и полунепокорство. — Мартин, момчето ми, ти си само един наперен хлапак; някой ден ще станеш нечувано конте, но не се отказвай от тези свои твърдения; Виж, ще запиша думите ти в бележника си. (Баща му извади един бележник с кожена подвързия и написа нещо в него така, че всички да забележат действията му.)] След десет години, Мартин, ако и двамата сме живи дотогава, ще ти припомня тези слова.

— И тогава ще твърдя същото — винаги ще мразя жените; те са толкова престорени, за нищо друго не мислят, освен да се кипрят с нови дрехи и да се въртят около теб, за да им се възхищаваш. Никога няма да се оженя, ще си остана ерген.

— Така, момчето ми! Добре! Хестър (той се обърна към съпругата си), когато бях на годините му, бях същият като него — истински противник на брака. И какво стана? На двадесет и три години — тогава скитах из Франция, Италия и един бог знае още къде! — всяка вечер, преди да си легна, си навивах косата, носех халка на ухото си и щях да си сложа и на носа, ако модата го изискваше. И всичко това, за да придобия чар и да бъда харесван от жените. И с Мартин ще стане същото.

— Така ли? Никога. Аз съм по-умен. Какъв палячо сте били, татко! А за дрехите се заклевам, че никога няма да сложа нещо по-контешко от това, с което ме виждате в момента. Мистър Мур, винаги ходя в синьо от главата до петите, а другиго ми се смеят и в училище ме наричат „моряка“. Аз пък им се надсмивам още повече и им казвам, че са свраки и папагали, защото саката им са в един цвят, жилетките — в друг, а панталоните — в трети. Винаги ще нося дрехи в синьо и само в синьо — според мен е недостойно човек да се облича в шарени дрехи.

— Само след десет години, Мартин, нито един шивач не ще разполага с онзи разнообразен избор на цветове, който вкусът ти ще изисква; нито един парфюмериен магазин не ще може да предложи достатъчно изискани есенции за придирчивото ти обоняние.

Лицето на Мартин в този момент изразяваше презрение, но той не благоволи да допълни отговора си с още нещо. Междувременно Марк, който от известно време се ровеше сред купчина книги, струпани върху една масичка отстрани, взе думата. Той проговори със странен глас, тих и бавен, и с такъв израз на каменна ирония върху лицето си, който не подлежеше на описание.

— Мистър Мур — каза той, — вероятно си мислите, че мис Каролайн Хелстоун ви е направила комплимент, като е казала, че не сте сантиментален. Струва ми се, че малко се развълнувахте, когато сестрите ми ви предадоха този разговор, сякаш бяхте поласкан — изчервихте се, както прави и едно суетно момченце от нашето училище, което винаги смята за уместно да се изчервява, щом му се присмеят за нещо в класа. За ваше сведение, мистър Мур, проверих думата „сантиментален“ в речника и видях, че означава „пропит от чувства“. А пък „чувство“80 в речника се обяснява и като мисъл, идея, представа. Следователно сантиментален е този човек, който притежава мисли, идеи или представи, а съответно несантиментален е онзи, който е лишен от мисъл, идея или представа.

Тук Марк спря — той нито се усмихваше, нито пък се оглеждаше за някаква проява на възхищение; просто бе казал това, което имаше да каже, и сега мълчеше.

— Ma foi! Mon ami — обърна се мистър Мур към мистър Йорк, — се sont vraiment des enfants, terribles que les votres81!

Роуз, която внимателно бе слушала речта на Марк, му отвърна:

— Съществуват различни видове мисли, идеи и представи — каза тя, — и добри, и лоши. Сигурно сантиментален се отнася за нещо лошо или поне мис Хелстоун трябва да го с възприела в този смисъл, защото тя не обвини мистър Мур, а го защити.

— Това е моята малка застъпница — каза Мур, като пое ръката на Роуз.

— Тя го защити — повтори Роуз, — както бих постъпила и аз, ако бях на нейно място, защото другите дами говореха така от злоба.

— Жените винаги говорят злобно — отбеляза Мартин. — Те са си злобни по природа.

В този момент Матю отвори за пръв път уста:

— Какъв глупак е Мартин — винаги бръщолеви неща, от които нищо не разбира.

— Моя привилегия е, като свободен човек, да бръщолевя, за каквото си искам — отвърна Мартин.

— Но ти я използуваш или по-точно прекаляваш с нея до такава степен — отвърна по-големият брат, — че с това само доказваш, че е трябвало да бъдеш роб.