Шърли

— Междувременно, Робърт Мур, пет пари не давам за вас. Вие не сте ми роднина и дали ще забогатеете или не — това изобщо не ме засяга. Хайде отивайте си, часът удари десет. Мис Хортенз ще се чуди къде сте.

Глава X Стари моми

Времето продължи своя ход и пролетта завладя всичко. Англия се превърна в приятна за окото гледка полята и се покриха със зеленина, хълмовете й се освежиха, градините й цъфнаха; но на душата й не олекна — бедните все още тънеха в нещастие, работодателите им все още бяха в тревога, тъй като търговията в някои клонове, изглежда, бе заплашена от парализиране поради все още продължаващата война; кръвта на Англия се проливаше, богатствата й се пилееха и всичко това, както изглежда, бе, за да се постигнат някакви смешно дребни цели. Наистина от време на време долитаха вести за успешни действия в Испания, но те пристигаха бавно; помежду им се нижеха дълги периоди, в които нищо друго не достигаше до ушите, освен безочливите самовъзвеличавания на Бонапарт по повод на непрестанните му победи. Страдащите от войната бяха на мнение, че тази безкрайна и, както си мислеха, безнадеждна битка срещу това, което техните страхове или интереси ги караха да считат за непобедима сила, бе повече от нетърпима; те искаха мир на всяка цена; хора като Йорк и Мур — а имаше хиляди, които войната бе принудила наравно с тях да треперят на ръба на банкрута — настояваха за мир с решимостта на отчаяните. Те свикваха събрания, държаха речи, събираха подписи, за да постигнат тази благодат; условията на мира не ги интересуваха.

Всеки човек, взет поотделно, е в по-малка или по-голяма степен егоист; ако пък вземем хората в съвкупност, това важи с още по-голяма сила. Английският търговец съвсем не прави изключение от подобно правило — съсловието на търговците е ярък пример за това. Неговите представители са насочили мислите и усилията си изключително към печелене на пари — те са забравили всякакви съображения от национален характер, освен едно — да разширяват търговията на Англия, (т.е. своята собствена). Рицарските чувства, безкористността, гордостта от честното име са вече безнадеждно мъртви в сърцата им. Земя, управлявана от тях, твърде често би се покривала с позора на капитулацията съвсем не поради подбудите, залегнали учението на Христа, а по силата на тези, внушавани от Мамон. През последната война английските търговци бяха готови да изтърпят плесниците на французите върху дясната си буза, а после и върху лявата; с готовност щяха да предадат наметалата си на Наполеон, а след това любезно щяха да му предложат и саката си, като не биха задържали дори жилетките си, ако ги подканеха — биха помолили за позволение да запазят върху себе си единствено другата част от своето облекло, тъй като в нейния джоб се намират кесиите им. Нито искрица смелост, нито един признак на съпротива не биха показали те, докато ръката на корсиканския бандит не посегне към тази драгоценна кесия; едва тогава може би, превърнали се веднага в английски булдози, биха скочили към гърлото на този грабител и биха се вкопчили там, биха увиснали — упорити, ненаситни, докато не си възвърнат съкровището. Търговците, които говорят против войната, винаги заявяват, че я ненавиждат, понеже била нещо варварско и кърваво; ако ги чуе да говорят, човек би помислил, че те са с по-друга душевност, че изпитват особено внимание и загриженост към себеподобните си. Но това не е така. Мнозина от тях са извънредно тесногръди и безсърдечни, имат добро отношение само към представителите на собственото си съсловие, а се държат на разстояние, дори са враждебни към всички останали; наричат ги безполезни, поставят под съмнение правото им на съществувание, дразнят се при мисълта, че другите около тях могат да дишат свободно, и считат обстоятелството, че тези хора се хранят, пият и живеят в прилични домове, за нещо съвсем неоправдано. На тях не им е известно какво вършат другите, за да облекчат, зарадват или просветят човешкия род; няма да си направят труда и да попитат — този, който не е в търговията, бива обвиняван, че яде хляба на ленивостта, че води безполезно съществувание. Дано минат още дълги години, преди Англия да се превърне в нация от бакали!