Шърли

Странни мисли се въртят из главата ми — дали това е нормално? Не съм много сигурна. Е, добре, поне животът е кратък — казват, че седемдесет години минават като сън; всяка пътека, отъпкана от човешки крак, завършва до един и същи предел — гроба: тази малка пролука на повърхността на този огромен глобус, бразда, където могъщият земеделец с косата полага семето, отронило се от узрялото стъбло; то пада там, загива и отново пониква, след като светът се е завъртял още няколко пъти около оста си. Това е за тялото; а междувременно душата размахва криле и се отправя нагоре по дългия си път, каца на ръба на морето от огън и стъкло и като поглежда надолу през пламналата яснота, открива там образа на християнската Света троица — Отец вседържител, Син застъпник и Животворящия дух. Това поне са думите, избрани да изразят неизразимото, да опишат онова, което не подлежи на описание. Но кой може да проумее истинския живот на душата в отвъдното?“

Огънят бе догорял до последния въглен; Малоун си е заминал, а сега звънецът в кабинета на чичо и оповестяваше времето за молитва.

Следващия ден Каролайн трябваше да прекара почти сама, тъй като чичо й бе отишъл да обядва у приятеля си доктор Боултби, викария на Уинбъри. През цялото време мисленият й разговор със себе си продължаваше в същия дух — тя гледаше към бъдещето и се питаше как да постъпи с живота си. Фани, която от време на време влизаше в стаята по работа, забеляза, че господарката й седи съвсем неподвижно. Не се помръдваше от мястото си, все така трудолюбиво наведена над ръкоделието — не повдигна глава, за да проговори на Фани, както правеше обикновено, а когато последната отбеляза, че денят е хубав и че тя би трябвало да излезе на разходка, Каролайн само каза:

— Студено е.

— Много усърдно нашивате, мис Каролайн — продължи девойката, като се приближи към малката масичка.

— Вече ми омръзна, Фани.

— Ами защо продължавате тогава? Оставете ръкоделието — почетете малко или захванете нещо, което ще ви е приятно.

— Човек се чувствува самотен в този дом, Фани, не мислиш ли?

— Не вярвам да е така, госпожице. Аз и Елайза сме си добра компания; но вие много се заседявате — трябва повече да ходите на гости. А сега направете така — качете се горе, сложете си хубави дрехи и идете да пиете чай, по приятелски, с мис Ман или мис Ейнли; сигурна съм, че всяка от тях ще се зарадва да ви види.

— Но домовете им са неприветливи — те и двете са стари моми. Сигурна съм, че старите моми са много нещастен народ.

— Едва ли, госпожице — те не могат да бъдат нещастни; много добре се грижат за себе си. Всички са такива егоистки.

— Мис Ейнли не е егоистка, Фани — тя винаги прави добрини. Колко всеотдайна и внимателна бе към мащехата си, докато старата дама бе жива; а сега, когато е съвсем сама на света без братя, сестри или някой друг, който да се грижи за нея, тя е така великодушна към бедните, доколкото поне и позволява положението. И все пак никой не се сеща за нея, нито пък с радост би отишъл да я види — а как само и се присмиват мъжете!

— Не е хубаво, дето правят така, госпожице. Аз мисля, че тя е добра жена, но мъжете винаги обръщат внимание само на външността.

— Ще отида да я видя — възкликна Каролайн, като се надигна от мястото си, — а ако ме покани на чай, ще остана. Каква несправедливост е да се пренебрегват хората само защото не са красиви, млади и весели! Ще намина също и към мис Ман — тя може да не е дружелюбна, но какво я е направило такава? Какъв е бил нейният живот?

Фани помогна на мис Хелстоун да прибере ръкоделието си, а след това и да се облече.

— Вие няма да бъдете стара мома, мис Каролайн — каза тя, като завързваше колана на кафявата й копринена рокля, подредила предварително нейните меки, гъсти и лъскави коси, — у вас няма нищо, което да напомня за стара мома.

Каролайн се вгледа в малкото огледало пред себе си и помисли, че все пак у нея има такова нещо. Виждаше, че се е променила през последния месец, че цветът на лицето й е станал по-блед, че очите й са станали други — около тях имаше сенки, а лицето й бе придобило унил вид; с две думи, не беше така хубава, както преди. Направи лек намек за това пред Фани, от която не получи пряк отговор, а само една забележка, че външността на хората се меняла и че на нейната възраст едно малко повяхване не означавало нищо — скоро щяла да се съвземе и да стане по-свежа и по-розова от всякога. След тези уверения Фани прояви особено усърдие, като я уви цялата в топли шалове и кърпи, докато Каролайн, почти задушена от тежестта им, се принуди да окаже съпротива срещу допълнителни предпазни мерки от този род.