Синдик

Пръстите на Тейлър заиграха по пулта. Лицето му се появи по многобройните екрани, когато започна да изстрелва заповеди. „Главният телохранител на Чарлз Орсино за тази вечер, Халоран. Извадете досието му. Къде е работил. Опитал се е да убие Орсино. Направете същото и за останалите телохранители за тази вечер.“

Той чукна още няколко бутона и се обърна мрачно към Орсино.

— А сега ти — каза. — Какви си ги вършил досега?

— Просто си гледах работата, чичо. — неловко отвърна Орсино.

— Все още ли си данъчен на 101-ви?

— Да.

— Да си забъркан с жена?

— Нищо особено, чичо. Нищо емоционално.

— Напоследък да си наказвал дисциплинарно или да си разжалвал някого?

— Разбира се, че не. Районът работи като часовник. Не може да ни се мери никой друг район на изток от Мисисипи. Защо ме разпитваш за това?

— Защото ти си третият. Другите двама — братовчед ти Томас МакГърн и чичо ти Роберт Орсино — нямаха телохранители, които да застанат на пътя на убийците. Още един въпрос.

— Да, чичо.

— Момчето ми, защо не ми каза за това веднага, щом влезе?

IV.

На следващия ден бе свикан семейният съвет. Орсино, все още младок, досега не беше допускан да присъства. Знаеше защо днес е направено изключение и не харесваше причината.

Едуард Фалкаро поглади огромната си бяла брада, изгледа тридесетината шефове на Синдик, събрани около масата, и изръмжа:

— Смятам, да не правим обичайния преглед на производството и тъй нататък. Искам да поговорим за тези дяволски пистолетни изстрели. Дик, осведоми ни по въпроса.

Той запали миризлива пура и се облегна назад.

Ричард У. Райнер се надигна.

— Томас МакГърн — каза, — убит на 15 април с осем куршума от автомат в дневната си в Астор. Елси Уоршовски, неговата прислужничка, се смята за главна заподозряна, но…

— Заподозряна, по дяволите! — избухна Едуард Фалкаро. — Тя го е убила, нали?

— Тъкмо щях да го кажа — така излиза от събраните доказателства. Г-жа Уоршовски е скочила, или е паднала или е била бутната през прозореца на дневната. Оръжието е намерено до прозореца. Никакви свидетели. В биографията на г-жа Уоршовски няма нищо необикновено. Една позната е изказала мнение, просто допускане, без да се основава на нищо определено, че г-жа Уоршовски понякога е говорела по начин, който е карал познатата й да смята, че е член на тайна терористична организация, известна като ДАР. В тази връзка трябва да се отбележи, че моминското име на г-жа Уоршовски е Адамс.

Роберт Орсино, убит на 21 април, от термитна бомба, скрита във възглавницата му и възпламенена от устройство с датчик за налягане. Слугата му, Едуард Блайт, е изчезнал. Заловен е от полицейска хайка на 23 април на брега на Монтиак Поинт, но е починал преди да бъде разпитан. Изследването на съдържанието на стомаха му е показало наличие на смъртоносна доза натриев флуорид. Предполага се, че сам е погълнал отровата.

— Предполага се! — изпръхтя възрастният мъж, изпускайки смъртоносно количество дим от пурата си.

— Биографията на Блайт — продължи любезно Райнер — не съдържа нищо необикновено. Трябва да се отбележи, че през нощта на 23 срещу 24 април е съобщено от местни резиденти за присъствието на търговски кораб от така наречената Североамериканска правителствена флота до Монтиак Поинт.

Чарлз Орсино, нападнат на 30 април от неговия телохранител Джеймс Халоран в преддверието на Театърът-Мемориал Костело. В биографията на Халоран липсват необикновени неща, освен, че е проявявал значителен интерес към, хм, историята. Колекционирал е, и навярно е чел стари книги за Америка от времето преди Синдик и Моб. Следователите са намерили до леглото му първия том на книга, публикувана през 1942 г., наречена „Разцветът на Американската република“ от Морисън и Комагер. Била отворена на десета глава „Войната за независимост“.

Райнер седна на мястото си. Ф. У. Тейлър каза саркастично:

— Дик, забрави ли да споменеш, че Уоршовски, Блайт и Халоран са известни като служители на Североамериканската флота?

— Вие се шегувате — отвърна Райнер. Смятате ли, че бих пропуснал някои факти, имащи отношение към въпроса?

— Смятам, че ти ловко нареждаш картите. С един слух, несигурно съобщение за търговски кораб и забележка за хобито на някой си, ти искаш от нас да изметем подлеците от морето, нали? Винаги си го искал!

— Не се срамувам от изразеното си отношение по въпроса за така нареченото Североамериканско правителство и ще го защитавам винаги и навсякъде.

— Млъкнете, по дяволите, и двамата — изръмжа Едуард Фалкаро. — Опитвам се да мисля — той помълча около минута и объркано се огледа. — Някой да има идея?

Чарлз Орсино се прокашля, учуден от собствената си дързост. Веждите на възрастния мъж се смръщиха, но той неохотно каза:

— Смятам, че можеш да се изкажеш, след като те смятат за достатъчно важен, за да стрелят по тебе.

— Може би е някаква шайка от Европа или Азия?

Едуард Фалкаро попита:

— Някой да знае нещо за Европа или Азия? Джими, ти летя дотам веднъж, нали? Да провериш маковите полета в Анадола, когато Моб имаха проблеми с работниците в Мексико.

Джими Фалкаро процеди през зъби: