Синдик

— Наричат ме, естествено зад гърба ми, фанатик — каза Райнер. Той не погледна към Ф. У. Тейлър, когато произнасяше тези думи. — Може да е вярно и може фанатизмът да е онова, което ни е нужно в днешните времена. Нека да ви напомня какво цели Правителството: брутална данъчна система, изкореняване на хазартните игри, лишаване на бедните от елементарните им удоволствия, строги ограничения във всичко и за всички, с изключение на богатите, сексуален лъжеморал, злостно налаган със силата на ужасни варварски наказателни закони, безкрайни наредби и принуда във всяка минута от деня. Това бяха делата му, когато беше на власт, това ще бъдат делата му, ако отново ни наложи властта си. Не мога да разбера как подобна заплаха за нашата свобода може да бъде оправдана заради някакви си странични облаги, които се предполага че произтичат от продължаващото съществуване на правителството — той се запъна за момент, лицето му се изкриви от неприятен спомен и гласът му стана по-тих. — Преди няколко дни бях обезпокоен от нещо, на което неволно станах свидетел. Две дечица правеха залагания в Детския сектор на залата за конни залагания, която посещавам често, и аз поспрях за момент, заслушан в бърборенето им. Съобщаваха резултатите от шестия в Хайлей, когато едното от тях подметна: „Мама не залага на коне. Тя смята, че всичките зали за залагания трябва да бъдат затворени.“ Сърцето ми се сви. Исках да повикам момчето настрана и да му кажа: „Сине, майка ти не е задължена да залага на конни състезания. Никой не трябва да залага насила, а само ако желае. Но докато има поне един човек, който иска да се обзаложи и друг, който да приеме облога му, никой няма правото да настоява залите за залагания да бъдат затворени.“ Естествено не го дръпнах настрана и не му казах нищо. Това щеше да бъде непрактичен подход към проблема. Практичният подход е този, който аз винаги съм защитавал и на който продължавам да държа. Трябва да се удари направо в сърцето на заразата. Да се унищожат остатъците от Правителството, а раната да се обгори, за да не се инфектира никога отново. Не ме бива по приказките, но искам да ви кажа — когато разбрах, че съзнанието на невинното дете може да бъде изкривено дотолкова, че да твърди, че свободите на неговите братя трябва да бъдат ограничени и техните никому невредящи удоволствия — прекратени, тогава кръвта ми изстина и осъзнах какво е истинското име на всичко това: измяна.

Орсино слушаше захласнато и се присъедини към взрива от възторжени аплодисменти около масата. Той самият никога не бе се сблъсквал с Правителството и едва ли вярваше в съществуването на тайната терористична организация ДАР, но словата на Райнер направиха това да звучи толкава близко и заплашително!

Чичо Франк скочи на крака.

— Ние като че ли се отдалечаваме от въпроса — каза той сухо. — За всеки, който се нуждае от опресняване на паметта, ще напомня че обсъждаме две убийства и едно почти осъществено. Аз не разбирам връзката, ако въобще има такава, с параноичната мания за преследване на Дик Райнер. Не мога да схвана и дали е уместна думата „измяна“. Измяна спрямо кого — спрямо нас? Синдик не е правителство. Синдик не трябва да се улавя в мрежата на символите и традициите на Правителството, защото ще бъде оплетена и задушена от тях. Синдик е организация на личности с висока нравственост, безгрижни и склонни да се радват на насладите в живота. Това, че тя успя да надделее над Правителството, е поради факта, че то се беше превърнало в сбирщина от хора с нисък морал, без гъвкавост, пуритани, садо-мазохисти. Аз не храня илюзии, че Синдик ще съществува вечно, и мисля че никой от вас не вярва в това. Естествено, искам да съществува докато съм жив и докато са живи децата ми и още след това, докато имам наследници, които познавам, но не смятам, че горя от желание да го наложа и на моите неродени още пра-пра-внуци. Но ако тук има някой, който не иска Синдик да просъществува много, аз мога да му предложа най-бързия начин за деморализиране на организацията — да приемем предложението на Дик Райнер за свещена война. Това ще е началото. После ще продължим с преследване на еретиците, преброявания на населението, акцизи, данъци върху доходите и агресивни войни. Сега, имате ли нещо против ако се върнем към нашата тема за покушенията?

Орсино поклати глава, съвсем объркан. Но объркването му се изпари, когато в стаята се появи едно момиче, пошепна нещо в ухото на Едуард Фалкаро и седна спокойно до него. Чарлз не беше единственият, който я забеляза. На повечето от лицата се изписа учудване и негодувание. В Синдик имаше доста здрави традиции по отношение на мъжествеността и мястото на жената.

Едуард Фалкаро пренебрегна учудването и негодуванието. Той каза спокойно:

— Това беше много интересно, Франк, поне доколкото го разбрах. Но аз обичам когато вървя напред и правя нещо, защото ми е хубаво и приятно да го правя, след това да те чуя да обясняваш причините, поради които съм го направил — включително и 50–60 такива, които никога не са ми хрумвали.