Синьочервения Метусалем

— Да разпоредя ли да ви смажат пръстите на ръцете и краката, или доброволно ще отговаряте? Имайте предвид, че сте заловени на местопрестъплението и не ще можете да отричате! Не ми ли дадете информацията, която искам да имам, ще ви сполети десетократно по-сурово наказание!

Двамата мъже осъзнаха, че е по-добре да направят доброволно признание, отколкото да им го изтръгнат чрез такива мъчения. Ето защо единият отговори покорно:

— Ваше Високомогъщество може да пита, а ние недостойните ще отговаряме.

— Вие ли отидохте да вземете боговете от храма?

— Да.

— Винг-кан ли ви подведе и заплати?

— Така е. Ако той не ни беше изкусил, нямаше да го сторим, тъй като ние иначе сме честни хора и се страхуваме от божествата и ги тачим.

— Каза ли ви той за каква цел са му необходими? Хубавичко си помислете, вонящи плъхове, че наказанието ще стане двойно по-сурово, ако се установи, че сте му помагали да погуби друг!

Крадците бяха достатъчно умни да съзнаят, че той е прав, и какви показания очаква да чуе от тях. Поради това по-възрастният, който бе говорил досега, отвърна:

— Той ги поиска, за да им се помоли в своя дом. Ние ги донесохме, но по пътя хиляди пъти ги молихме за прошка и им обещахме със сигурност да ги върнем по-късно.

— Щяхте ли да го сторите?

— Да. Възнамерявахме още на утринта да ги отнесем обратно.

— Цяло щастие е за вас, че сте се отнасяли към тях със страхопочитание, защото това ще смекчи наказанието ви. Значи сте ги отмъкнали, за да ги занесете в жилището му?

— Точно така, Прародителю на добродетелите.

— Но как стана, че те бяха заровени, а вас намерихме вързани?

— Това ние не знаем, защото едвам се бяхме прехвърлили през зида и боговете ни уловиха за гърлата и ни лишиха от чувства. Когато дойдохме после на себе си, се видяхме вързани тук.

— Значи двете божества са ви поразили лично, за да ви предадат за наказание. От това можете да съдите колко силни и могъщи са те. Но тъй като направихте откровено самопризнание, ще се погрижа да получите възможно най-лекото наказание.

Ванг-кан се бе опитал да прекъсне този къс разпит, за да възрази на показанията на своя съучастник. Той бе заставен от мандарина да мълчи и впоследствие осъзна, че очакващото го наказание ще бъде много по-тежко, ако каже, че е подхванал престъплението, за да погуби друг. Сега Тонг-чи се обърна към него:

— Ти също можеш да подобриш положението си единствено чрез откровени самопризнания. Признаваш ли, че си накарал тези двама души да откраднат боговете?

— Да, Височайши господарю, признавам! — отвърна запитаният, като се хвърли пред мандарина.

— Тогава ще се постарая да забравя какво ми каза преди малко у дома. Защо искаше да имаш Благословителите при себе си?

— Те трябваше да ми донесат късмет, понеже никой вече не купува от мен. Но после смятах да накарам отново да ги върнат в храма.

— Тук в градината ли ги получи?

— Не. Аз не присъствах. Не смятах, че ще дойдат толкова рано. Когато после чух да се вика, че са били откраднати богове, не помислих, че са пожеланите от мен; по-скоро сметнах, че на някой друг му е хрумнала същата мисъл. Но след това дойде Ваша милост и ме поведе насам, където за свой ужас заварих тези двама мъже. Как са попаднали божествата под земята, не мога да кажа.

— Жреците ще го обяснят. Запази сегашната си откровеност и после може би ще избегнеш ужасната смърт, която положително те очаква, ако ти скимне в Синг-пу да дадеш други показания!

— Аз казах истината и ще поддържам думите си.

— Не е трудно да се помисли. Впрочем от най-голямо значение е кое учение изповядвате. Сигурно сте последователи на Лао-тзе?

— Да, да, да! — извикаха каже-речи в един глас тримата. Те не говореха истината, но веднага схванаха, че с този въпрос той им подхвърля спасителна котва.

— Значи не почитате Буда? Е, в такъв случай вие въобще не сте в състояние да проумеете какво голямо престъпление сте извършили. Като се имат предвид тези съображения, може би ще се отървете само с наказанието изгнание. Засега повече нищо не мога да ви кажа. Ще бъдете откарани заедно с боговете в Синг-пу. Отнасяйте се с дълбоко уважение към властите и се придържайте към сегашните си показания! Тъй като направихте пред мен откровени признания, ще ви препоръчам на милостта на съдията, комуто ще докладвам всичко. А за да не предизвикате шумотевица по нашата улица, ще се прехвърлите с полицаите през зида и ще тръгнете с тях зад градините.

Боговете и мошениците бяха прехвърлени през стената. Първите бяха настанени в носилката, с която бяха донесени, а последните бяха взети помежду полицаите и войниците. После се изгубиха в тъмнината на нощта.

Когато стъпките заглъхнаха, Тонг-чи запита оневинения бижутер:

— Твоята честност бе установена. Доволен ли си сега?

— Да, Могъщи покровителю. Ама искам Ванг-кан да бъде най-строго наказан!

— Той няма да избегне своето наказание.

— Но вашият повеляващ глас говори само за изгнание!

— Да, така ще се освободиш от неприятеля си. Или това не е напълно достатъчно за теб?

— Според мен законът изисква за такова престъпление смърт!…