Синьочервения Метусалем

— Да, такъв съм — отбеляза споменатият, пристъпвайки напред. — Досега си мълчах, защото не считах за възможно някой да бъде толкова лош. Сега обаче ще говоря. Нека Ваша милост изслуша думите ми!

— Говори! — заповяда мандаринът. — Какво имаш да казваш?

— Днес бях работил много и възнамерявах, след като бях затворил дюкяна и се бе стъмнило, да си отдъхна в градината. Докато…

— Ама ти започваш досущ като него — прекъсна го мандаринът. — Почти същите думи чух от него. Говори по-нататък!

— Докато стоях тихо до моя зид и дишах с наслада чистия, свеж въздух, видях въпреки тъмнината да се задават двама мъже, носещи паланкин.

— Точно както той, съвсем точно! Нататък!

— Те спряха до зида на неговата градина — продължи Ху-тсин, — извадиха два тежки предмета от носилката и му ги хвърлиха вътре.

— Това не е вярно! Това е лъжа! — извика Ванг-кан. — Това, което разправя, се случи до неговия собствен зид и в неговата градина!

— Мълчи! — прогърмя към него мандаринът. — Твоите лъжи вече чух и сега искам да чуя какво ще каже Ху-тсин. Ще отговаряш само когато те питам! Тук не открихме нищо, значи се оказа, че си лъгал. Продължавай, Хе-тсин!

Назованият продължи да разказва:

— Двамата мъже, чиито лица не можах да различа, оставиха носилката настрани, където тя и досега си стои. После се върнаха обратно и скочиха в градината на съседа, който ги бе очаквал, тъй като чух неговия глас — говореше с тях. После долових шум от кирка или лизгар. Онези копаеха яма, значи искаха да заровят нещо. Ослушвах се дълго време, докато шумът заглъхна. После чух да се дърпа резе и да се отваря някаква врата — Ванг-кан се прибираше вкъщи. Бях убеден, че сега ще си тръгнат и двамата мъже. Чух наистина как отидоха до зида, за да се прехвърлят отвън, но тогава се случи нещо, което никога не бях чувал, и което ме хвърли в най-голям ужас.

— Какво? — попита мандаринът.

— Прозвучаха два мощни гласа. Не можах точно да различа дали идваха от въздуха, или от земята, но чух съвсем ясно думите: „Стой! Вие ни осквернихте. Няма да ви пуснем, докато не дойде отмъстителят и ви залови на местопрестъплението!“ След това чух шум, сякаш някой се влачи със сила и се мъкне по земята, последваха две кратки, страхливи стенания, след което стана тихо.

Мандаринът гледаше замислено земята. Той при всички случаи бе убеден, че идолите не могат да говорят, но не биваше да го покаже. Трябваше да даде вид, че вярва в едно такова чудо. Най-вероятно у него да се бе породило подозрение към Ху-тсин, ала той каза с патетично-приповдигнат тон:

— Боговете са изпълнени с могъщество; какво представлява слабият човек пред тях! Та какво видя или чу по-нататък?

— В градината на съседа не се чу повече ни звук. Аз стоях занемял и ужасен. После чух ударите на гонг на улицата и звучния глас на глашатая. Не можах обаче да разбера думите. Ето защо се върнах вкъщи, за да попитам своите какво е било оповестено. Узнах, че са били откраднати два бога, и бях обладан от ужас.

— Защо не донесе веднага? — попита мандаринът.

— Защото в действителност не знаех точно какво се е случило в градината на съседа. Не бях могъл да видя какви предмети бяха прехвърлени през зида. Всеки знае, че Ванг-кан е враждебно настроен към мен, така че моят донос лесно би могъл да се възприеме като акт на отмъщение от моя страна. Посъветвах се със семейството си и поисках после да отида на улицата, за да науча нещо по-подробно. Тъкмо се канех да отворя, когато се почука, а като отворих вратата, влезе Ваше височество и ме обвини, че съм откраднал боговете. Ванг-кан хвърли съмнението върху мен и аз едва сега разбрах, че двата предмета, доставени в неговата градина, са откраднатите богове.

Когато приключи, настъпи кратка пауза, която пръв прекъсна Ванг-кан. Въпреки че мандаринът му бе наложил мълчание, той възкликна разтреперан:

— Каква подлост! Той иска да прехвърли вината от делото си върху мен! Изкопал е боговете и ги е скрил на някое друго място. Ваше високопреподобие вероятно ще даде заповед за щателно претърсване.

— Ще направя каквото ми е угодно, а не каквото ти отърва на теб — отвърна Тонг-чи. Веднага ще си покаже кому да вярвам — на теб или на него. Ти не каза ли, че двамата носачи на паланкина са се отдалечили?

— Да.

— Ху-тсин обаче твърди, че те са още тук. Я вижте дали няма да намерите носилката!

Няколко полицаи прескочиха градинския зид и отидоха да търсят. След минута-две откриха паланкина и го донесоха до стената.

— Ху-тсин има право — обяви мандаринът. — Носилката е още тук, следователно и носачите не са си отишли. Вземете Ванг-кан по средата си и гледайте да не ви се изплъзне! Отиваме да се поразтърсим в неговата градина.

Полицаите сграбиха обвинителя, който не се възпротиви. Вярно, той в никой случай не можеше да си обясни изчезването на двете статуи, ала и през ум не му минаваше да допусне, че биха могли да се намират при самия него.