Синьочервения Метусалем

— Днес бях работил много и ето защо отидох в градината, когато се спусна вечерта, за да отдъхна и подишам чист въздух. Стоях до зида. Беше вече тъмно, ала въпреки това видях да се задават двама мъже, носещи паланкин, и да спират до градината на моя съсед. Те дадоха сигнал и той им отговори, тъй като ги бе чакал. Видях, че извадиха два тежки предмета от носилката и ги прехвърлиха през зида. После скочиха след тях и изкопаха с Ху-тсин една яма в градината. Помъкнах се нататък, понеже действията на тези хора ми се сториха съмнителни. Поглеждайки през зида, различих, че двата предмета са статуи. Те ги положиха в дупката и отново я засипаха. Двамата мъже прескочиха оградата, ала Ху-тсин остана още малко в градината си. Това е, което видях.

— Небеса! Възможно ли е? — извика мандаринът. — Носилка с двама мъже, две статуи, тъкмо по това време — всичко съвпада съвсем точно! Дали Ху-тсин не е все пак престъпник?

— Не мога да отговоря на този въпрос. Аз само разказах какво съм видял.

— Ти какво направи после?

— Размишлявах. Ху-тсин трябва да бе предприел нещо забранено, тъй като всичко бе извършено твърде потайно. Дали да доложа за него, почтеният Ху-тсин, и да подхвърля себе си на опасност? Нуждаех се от съвет и ето защо се отправих към другия си съсед, комуто разправих всичко. Тогава чухме да се разгласява, че са откраднати два бога, и из един път ми стана ясно какви са били двете статуи. Осъзнах, че съм длъжен да говоря. А и съседът ме посъветва да побързам да уведомя Ваше могъщество.

Мандаринът закрачи възбудено напред-назад и извика:

— Ху-тсин, Ху-тсин! Толкова много да съм се заблуждавал в него! Човече, истината ли каза все пак?

— Ваша милост може да нареди да ме налагат до смърт, ако има измислена и една-единствена дума.

— И ще го сторя, можеш да бъдещ уверен в това. Запомни ли мястото, където е била изровена ямата?

— Съвсем точно.

— Още на мига ще ме придружиш до Ху-тсин. Но горко ти, ако те заловя в лъжа.

Ванг-кан се поклони и отговори с изпълнен с увереност тон:

— Съвестта ми е чиста, а сърцето — праведно. Душата ми се възправя, че лицемерът трябва да бъде изобличен тъкмо чрез мен, ала аз следвам повелята на висшата вяра.

— Тогава чакай тук, аз веднага ще се върна!

Той поиска да излезе, ала при вратата се обърна, отиде до Метусалем и запита:

— Вие сте един голям учен във вашата страна. Изучавал ли сте и законите на правосъдието?

— Да.

— В такъв случай трябва да знаете какво се разбира у нас под залавяне на престъпника и наказването му. Имате ли желанието да ме придружите?

Нищо друго не бе така добре дошло за Метусалем, както този въпрос. Когато отговори утвърдително, Тонг-чи реши:

— Добре, значи идвате с мен, както и вашите спътници. Аз ще пратя за полицаи или войници.

Той даде заповед на слугата и скоро се явиха няколко въоръжени блюстители на реда, които лесно се разпознаваха по конусообразните шапки. Малко по-късно приближи рота войници — въоръжени бяха с фитилни пушки и носеха на гърдите и гърба си гарнитура, оформена като табела, на която се четеше думата „Пинг“, сиреч „Войник“.

Мандаринът трябваше да измине и малкото крачки до къщата на Ху-тсин съобразно своя ранг. Отпред крачеха четирима бегачи. После идваше той в държавната си носилка, зад него гостите — също в носилки, и след тях обвинителят, заобиколен от войниците, за чието вървене в крак и дума не можеше да става. Те държаха пушките си, както им бе удобно, и крачеха кой както му дойде.

Улицата не беше осветена, но въпреки това беше доста светло, тъй като се бяха насъбрали доста хора, които носеха фенери. Вярно, само привилегировани имаха право да преминават от една улица в друга, но и обитателите на една и съща улица при определени обстоятелства можеха да общуват помежду си. Всеки един обаче се задължаваше да носи книжен или някакъв друг фенер.

Изобщо надзорът на населението в Китай се провежда много нашироко. Има чиновници, които са отговорни за известен брой улици и за всичко, което се случва на тях. Под тях стоят „отговорник-улиците“, всеки от които надзирава една-единствена улица, която отново се пази в различните участъци от „отговорник-домовете“, „отговорник-улицата“ и евентуално отговорника на въпросната градска част подлежат на наказание.

Вестта, че са били откраднати два бога, бе привлякла много хора на улицата, където се бяха събрали в безшумни групи, за да обсъдят тихо ужасната новина. Отговорник-домовете стояха при тях и съблюдаваха грижливо да не възниква дандания или безпорядък.

Ху-тсин бе получил от Метусалем подробни указания как да се държи. Той знаеше, че Тонг-чи ще дойде, и го очакваше зад заключената си врата. Едва бе прозвучало чукането и той отвори.

Във висша степен удивен, той се поклони на мандарина до земята и запита с най-дълбоко смирение за повода на височайшето посещение.

— Ще го узнаеш — отговори чиновникът. — А сега направи най-напред място и доведи недостойното си, зловонно семейство!