Синьочервения Метусалем

— Ако искате да се спасите, направете се, че не ме познавате, иначе сте изгубени.

Капитанът се извъртя към него и отговори:

— Не ме е страх от тия типове. Имам си пистолетите, пред които всички те ще драснат.

— Сметката ви е погрешна. Вие извършихте тежко престъпление и дори да се изплъзнете оттук, все пак ще ви преследват и всички ние ще трябва да споделим последиците от вашата грешка.

— По дяволите, това е глупаво!

— Аз ще опитам да ви измъкна оттук. Вас ви представих като свят лама от Лхаса. Седнете спокойно, сякаш имате право да седите на този постамент, и нека минхер стори същото.

— Добре! Но ако някой обесник ми закади пак под носа, ще му лепна такава плесница, че дълго време да я помни. Качете се отново на трона си, минхер!

— Той иска да ни измъкне? — попита дебелият полугласно.

— Да. Нали чухте, че инак лошо ни се пише. Той седна отново и разпери ветрилото. Дебелият също се изкатери на постамента и зае предишната си поза. Лианг-си измъкна най-непринудено чадъра от ръката на мандарина и го върна на холандеца с думите:

— Сега не се движете и гледайте втренчено пред себе си, като че сте бездушни статуи.

Присъстващите наблюдаваха държането на Лианг-си, без да му попречат, ала по лицата им се четеше огромно удивление. Тук се намираха мандарини, които бяха значително по-възрастни, а и по ранг стояха по-високо от младия служител, който бе поел инициативата, но те изглежда го познаваха и знаеха, че работата е в добри ръце. Той от своя страна прие за напълно естествено да продължи да води нещата. Сега се обърна гневно към Лианг-си:

— Как посмя да ми вземеш чадъра?

— Защото той не ти принадлежи.

— И — продължи мандаринът с още по-остър тон — как дръзна да си позволиш да ми говориш на „ти“?

— Понеже и ти се обръщаш така към мен.

— Аз съм Куан-фу и Moa-ce91!

— Можеш ли да твърдиш, че аз не съм точно същият?

— Как може да си Куан-фу, след като не носиш облеклото на такъв?

— Който е дал обет, трябва да свали всички знаци на своя сан, докато не го изпълни.

Лианг-си играеше рискована игра, но като я бе започнал веднъж, длъжен бе да я води до край. Мандаринът го изгледа недоверчиво и каза с по-мек тон:

— Обет ли? И какъв?

— Ти свещеник ли си, комуто мога да се доверя?

— Не. Запази го за себе си! Откъде идваш?

— От Чинг-ту в провинцията Сце-чуен.

— Това е далеч оттук!

— Моят обет ми повели да тръгна за Куанг-чеу-фу и да посещавам три пъти дневно този Дом на стоте небесни господари. Родният ми край е разположен високо горе до границата с пустинята и ето как съм ходил в Тибет и научил езика на тази страна. Когато се намерих сега тук в храма, чух да приказват много хора и после един глас, който говореше на тибетски. Дойдох насам да видя кой е. Не съм сторил нищо нередно, а ти разговаряш с мен, сякаш съм престъпник.

— Знаеш ли какво се е случило снощи тук?

— Узнах го от улицата!

— Хора откраднаха боговете. И когато сега ги връщаме, светилището отново бе осквернено.

— Осквернено? — запита Лианг-си с тон на най-голямо изумление. — Кой го е сторил?

— Тези двама непознати мъже.

— Тези? Мога ли да те попитам дали знаеш какво означава лама?.

— Да, зная. Ламата е монах, който живее в някой манастир.

— Казваш това и искаш да си Доктор на перото? Нищо ли не си чувал още за Далай Лама, за Тзонг Каба, за Хобилгам, за Панчам Рампучи? Не са ли те богове, чиито души са преминали в избраниците? Лхаса не се ли нарича Градът на стоте хиляди светии? Не са ли събрани в Ку-рен три пъти по сто хиляди лами, които никога не умират, защото техните души преминават от едно тяло в друго?

Той го изрече с тон на превъзходство и същевременно изпълнен с укор. Метусалем стоеше зад решетката и му се удивляваше. Той не бе очаквал такива познания и мъжество от младия китайски търговец. Лианг-си сякаш внезапно се бе преобразил.

Разбира се, за него бе добре дошло, че китайците са много лоши географи; тяхната национална гордост не им позволява да се занимават задълбочено с другите страни и народи.

Младият мандарин изглежда се смути. Той отвърна с видимо по-учтив тон:

— Отдавна съм слушал всички тези имена.

— Имената да, но взаимовръзките явно са ти неизвестни. Далай лама не е подвластен на китайския Небесен господар, тъй като последният му праща ежегодно скъпоценни дарове, за да му окаже своето благоговение. Всеки лама е бог и има всички права на такъв. Ламата може да издигне храм в своя чест, а от другата страна на Великата стена има прочути лама, които са толкова свети, че хиляди поклонници отиват до тях, за да им опростят греховете и получат безсмъртие. Към тези прочути същества принадлежат двамата, които виждате пред себе си. Единият е дори лама на войната и е победил в много битки орос92 — враговете на китайците. Защо са дошли в Куанг-чеу-фу, не зная, понеже още не съм имал възможност да ги питам, но те няма да се застоят тук, тъй като не са намерили необходимата почтителност, която хората са длъжни да им отдават.

— Те са се настанили на троновете на нашите богове!