Синьочервения Метусалем

— Кой може да им го запрети, след като те самите са богове? Осведоми се и ще разбереш, че говоря истината! Един лама не бива да се храни заедно с обикновен човек; никой няма право да го гледа, когато се мие. Когото докосне с ръката си, става свят за цял живот. Дори вицекралят е задължен да стане от мястото си, когато влезе при някого някой лама, и да му го предложи.

— Нищо от това не може да се прочете в Книгата на церемониите.

— Защото в страната ни няма лами. Но я провери в Книгата на обичаите на народите отвъд Великата стена! Веднага ще го намериш.

— Ще направя справка. Но как стана тъй, че тези лама са облечени различно?

— Защото обитателите на различните храмове се отличават по облеклото. А ако се съмняваш, че тези светци трябва да се тачат наравно с боговете, само ги погледни! Не са ли вглъбени изцяло в Безкрая? Виж този Лама на войната! Нима безсмъртието не е изписано на челото му?

Търнърстик действително седеше така, сякаш цялата тази земя му беше съвсем безразлична.

— Да — призна мандаринът. — Неговата душа изглежда не е при него.

— Тя е унесена в глъбините на Всемира. И погледни другия! Не би ли го нарекъл Бог на красотата и щастието?

Минхер хич не се чувстваше божествено, нито пък прекомерно щастлив, но правеше възможно най-безгрижна физиономия, и тъй като бе извънредно пълен, то изцяло задоволяваше изискванията, които китайците влагат в статуята на един бог.

— Да, той е красив — отговори мандаринът. — Но я ги питай все пак, можем ли да узнаем причината за тяхното идване в Куанг-чеу-фу!

— Поставяш ми задача, която ме принуждава да бъда неучтив спрямо боговете. Ако те са се вглъбили в дълбините на мъдростта, грях ще е да ги обезпокоим. Ще се подхвърля на опасността да стоварят гнева си върху мен, както вие го навлякохте преди малко върху себе си.

— Военният лама беше разгневен, да, ала другият — не. Той скочи от седалището си, за да се скрие.

— Станало е не от страх, защото ако зависеше само от неговата воля, можеше всинца ви да погуби. Но изцяло от себе си се разбира, че когато един лама на мира е разгневен, ще се обърне към лама на войната.

— Значи ти не желаеш да го питаш? Тогава ще го сторим ние!

— Не, не! Вие не бихте го извършили с подобаващото благоговение. Така че ще рискувам. Може пък да им е приятно да ни дадат информация.

Той приближи до двамата богове, поклони се дълбоко и каза на немски:

— Не ми отговаряйте веднага, а продължавайте да гледате втренчено в ъгъла, ще го направите по-късно, сякаш се разбуждате от дълбок размисъл. На първо време трябва да ми заговорите с гневен тон.

Двамата не помръднаха. Лианг-си се обърна към мандарина:

— Виждаш колко са далеч от настоящето, те не чуват гласа ми. Трябва да продължа да им говоря.

Сега той разказа на двамата какво е говорил с мандарина и че се надява да ги оставят да си вървят необезпокоявано. После отиде да вземе една разнасяща благоуханен дим пръчица и обясни на китаеца:

— Все още не ме чуват. Може би ще ми се удаде да ги върна с благоухания към действителността.

Той размаха насам-натам пръчицата пред боговете. Търнърстик вдъхна дълбоко, събра рязко ветрилото, огледа се в околния кръг и запита разлютено:

— Няма ли да свърши час по-скоро тая комедия? И през ум не ми минава да остана седнал тук по-дълго. Изпитвам вълчи глад! Сигурно и вие, минхер?

Дебелият даде вид, като че идва на себе си, завъртя очи и отговори:

— Ja, het is tijd dat wij aan tafel gaan. (Да, време е да вървим на масата.)

— Чухте ли? Действайте значи така, че да си тръгваме! Къде е нашият Метусалем?

— Стои до решетката зад вас. Той не бива да рискува да се показва, но по-късно ще направи всичко за вашето спасение.

— Спасение? Толкова ли зле стоят нещата?

— Да се надяваме, не. Но не се знае какво ще решат жреците и мандарините.

— Че сега пак ли ще преговаряте с тях?

— Трябва да ви питам защо вие, като лами, сте дошли насам.

— Знам ли? Вие най-добре трябва да го знаете, защото вие ни ръкоположихте за лами.

— Наистина не знам какво да отговоря.

— Кажете им тогава, от мен да мине, че търсим тук речни коне, които възнамеряваме да учим да играят на въже. Нали тъй, минхер?

— Ja, ongelukkige nijipaarden. (Да, нещастни речни коне.)

— Или кажете, че сме невероятно богати, не си знаем парите и ни е текнала мисълта да им построим тук пагода, в която ще ги избесим до един.

— Това за избесването ще премълча, но пагода?… Идеята е много добра. Почакайте!

Той се обърна към мандарина и го осведоми:

— Светите лами се разсърдиха, задето бяха обезпокоени още веднъж, но въпреки това благоволиха да ми дадат информация. Дошли са тук, за да постоят един голям храм на благодеянията, който ще може да приема хиляди бедняци.

— Тиан! (Небеса!) Тогава те трябва да са много богати. Но могат ли и да докажат, че наистина имат такова намерение?

— С какво може да се докаже дадено намерение, освен с дела? Тъй като за втори път били обезпокоени, те щели да си тръгнат оттук, за да подирят някое друго място, където никой да не смущава тяхната свещена вглъбеност.