Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Пред портите на Симира над главата ми се стрелна лястовица, обзе ме неспокойствие и улицата запари под краката ми. Затуй с влизането си у дома казах на Каптах:

— Стягай багажа ни и продай къщата. Ще отплуваме обратно за Египет.

Но той рече:

— Този ден трябваше да бъде най-радостният в живота ми, ако не беше твоят странен и чудат навик да наливаш пелин в чашата на радостта ми. Вече не мога да преброя колко години изминаха, откакто за последен път пих вода от Нил. Тръпки полазват по гърба ми, като си спомня за публичните домове и бирариите в Тива и особено за една кръчма на име „Крокодилската опашка“, наречена така, понеже стопанинът й твърди, че магьосници смесвали виното му и го правели силно като удар на крокодилска опашка. И беше прав, защото често ми се случваше да го опитвам, но сега не е време да ти разправям за това. Исках само да кажа, че не мога да те последвам, ако в непонятното си безразсъдство наистина смяташ да пътуваш за Египет с кораб. След като сме я докарали дотук, спокойно можем да тръгнем по суша, без да се давим в солената вода. Както знаеш, аз се заклех кракът ми повече да не стъпва на корабна палуба и не бива да нарушавам клетвата си, за да не се разгневи скарабеят и да изгубим късмета си.

Припомних му неописуемите несгоди, които беше изпитал, яхнал магарето, и той притихна. Напомних му също така, че в цяла Сирия бушуваше неприязън към египтяните и че по суша можехме да си навлечем по-големи неприятности, отколкото по море. Каптах се почесваше по главата, дълго размишлява и накрая каза:

— Господарю, ще се съгласиш ли да пътуваме с крайбрежен кораб, от който брегът винаги се вижда? Вярно е, че ще бъде по-бавен от корабите за далечно плаване, но пък ще спира в много пристанища, където сигурно има разни забележителности и нови бирарии. Ако склониш, ще те последвам, но това трябва да стане, без кракът ми да докосва корабната палуба. Затуй най-добре ще е да се напия, а ти ще наредиш да ме пренесат на кораба и по време на цялото пътуване ще гледаш да съм пиян, че да не мога да стъпя на краката си. Само така ще удържа дадената дума.

Приех предложението му с изключение на пиянството. Много ми се искаше да огледам крайбрежните сирийски градове и да установя дали омразата към Египет беше плъзнала вече из всички селища, та да доложа на Хоремхеб. Така Каптах продаде къщата ни, аз събрах влоговете си и забогатял напуснах Симира. Накарах да отнесат Каптах на кораба и за да не наруши клетвата си, завързах го за леглото му и казвах, че е болен.

3

Излишно е да описвам надълго и нашироко завръщането си в Египет, защото то е останало в паметта ми като сянка или неспокоен сън. Когато най-сетне поех с кораба обратно към Черната земя, за да видя още веднъж Тива — родния си град, ме обзе такъв трепетен копнеж, че не можех ни да стоя, ни да седя, ни да лежа на едно място, а сновях напред-назад по тясната корабна палуба, заобикаляйки струпаните килими и денковете със стока. В ноздрите си още усещах миризмата на Сирия и с всеки изминал ден все по-нетърпеливо очаквах хълмистият бряг да отстъпи пред зелената низина, покрита с тръстики. Вече нямах охота да разглеждам крайбрежните градове и да събирам сведения, докато корабът престояваше денонощия на пристаните. Магарешкият рев, виковете на продавачите на риба и звуците на непозната реч се смесваха в шум, който ушите ми не различаваха от морското бучене.

В сирийските долини отново настъпваше пролет. Гледани от морето, планините се червенееха като вино, а вечер морската пяна придобиваше бледозелен пролетен оттенък. Жреците на Ваал викаха пронизително по тесните улички, разраняваха с каменни ножове лицата си до кръв, а подир тях жени с пламнали очи и разчорлени коси влачеха дървените си колички. Бях виждал всичко това неведнъж и техните чужди обичаи и диви изстъпления ме отвращаваха пред мяркащото се видение на моята родина. Изглежда, че докато главната ми цел беше да натрупам познания, сърцето ми бе претръпнало, бях се приспособил към чуждите нрави и вярвания и разбирах хората с различен цвят на кожата, без да презирам някого. Но чувството, че бях на път за Черната земя, изличи като огнен пламък всяка претръпналост на сърцето ми. Чуждите мисли като чужди дрехи се свлякоха от ума ми и в сърцето си отново бях египтянин, копнеех за уханието на пържена риба по уличките на Тива, когато привечер жените стъкваха огньове пред глинените си къщурки, копнеех за дъха на египетското вино, копнеех за водата на Нил с вкус на плодородна тиня. Копнеех за шумоленето на папирусовите тръстики, поклащани от пролетния вятър, за разтворените чашки на лотосите край речния бряг, за пъстрите колони с неизменните изображения, за картинните писмена в храмовете и благовонието на тамяна под каменните сводове — такава лудост бе обзела сърцето ми.

Връщах се у дома, макар че нямах дом и бях странник на земята. Връщах се у дома, но спомените вече не ми причиняваха болка — времето и познанието като пясък бяха засипали горчивото минало. Не изпитвах ни тъга, ни срам, само дето сърцето ми изнемогваше от копнеж.