Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Свободата е многозначна дума. Едни я тълкуват така, други — инак, но това не е важно, преди тя да бъде постигната. За извоюването й са нужни много хора, ала веднъж постигната, най-сигурно е да не я делиш по равно с мнозина, а да я пазиш за себе си. Затуй се надявам някой ден страната на аморитите да бъде наричана люлка на свободата в Сирия. Освен това мога да те уверя, че народ, вярващ на всичко, което му се казва, прилича на стадо говеда, вкарани през портата с остен, или на стадо овце, което безропотно следва овена накъдето го поведе. Възможно е аз да съм и овен, и остен.

— Няма съмнение, че поне главата ти е овнешка, щом говориш такива опасни неща — рекох аз. — Ако ги чуе, фараонът може да изпрати своите бойни колесници и копия срещу теб. Ще срине стените ти, а на връщане за Тива ще те окачи с главата надолу на носа на бойния си кораб.

Но Азиру само се усмихна и отговори:

— Не вярвам да ме грози опасност от фараона, защото приех от ръката му символа на живота и издигнах храм на неговия бог. Сега той ми има по-голямо доверие, отколкото всекиму другиму в Сирия. По-голямо дори, отколкото на собствените си посланици и на гарнизонните си началници, които служат на Амон. Ела да ти покажа нещо, което сигурно ще ти се понрави!

Отведе ме до стената и ми показа изсъхнал труп, окачен с главата надолу и покрит от рояк мухи.

— Ако се вгледаш внимателно — каза той, — ще видиш, че този мъж е обрязан. Той действително беше египтянин, дори фараонски бирник, който се осмели да прекрачи прага ми и да любопитствува защо съм бил просрочил данъците си с няколко години. Воините ми доста се позабавляваха, преди да го окачат на стената заради дързостта му. Последицата е, че египтяните даже на големи групи не обичат да минават през аморитската земя, а търговците предпочитат да плащат данък на мен вместо на тях. Какво означава това, ще разбереш, ако ти кажа, че Мегидо е под моя власт и се подчинява на мен, а не на египетския гарнизон, който се крие в крепостта и не смее да се появи по градските улици.

— Кръвта на този нещастник ще те погуби — казах ужасен. — Очаква те сурово наказание, щом злодеянието ти се разкрие, защото в Египет можеш да се гавриш с всичко друго само не и с фараонските бирници.

— Окачил съм истината на показ — заяви Азиру доволен. — Случаят беше разследван подробно. С удоволствие дадох обяснения както върху папируси, така и върху глинени плочки. В отговор получих безброй глинени плочки, които — грижливо номерирани — съхранявам, за да мога, позовавайки се на тях, да изпиша нови, докато глинените плочки ми стигнат да построя защитна стена около себе си. В името на аморитския Ваал — така заплетох този случай, че наместникът в Мегидо проклина деня на своето раждане, защото непрекъснато го тормозя с нови и нови глинени плочки и настоявам да се възстанови правото ми, накърнено от този бирник. С много свидетели доказах, че е бил убиец, крадец и прахосник на фараонските средства. Доказах, че е задирял жените по селата, че е хулел сирийските божества и че с урината си е осквернил дори олтара на Атон в нашия град, което прави положението ми пред фараона непоклатимо. Виждаш, Синухе, че написани на глинени плочки, законът и правото са мудни и объркани и се заплитат толкова повече, колкото повече глинени плочки се трупат пред съдиите, докато накрая даже дяволът не може да изясни истината. В тази работа съм по-силен от египтяните, а скоро и в много други отношения ще ги превъзхождам.

Това не беше единственото, което Азиру сподели с мен. Разказа ми още куп неща, като се хвалеше с царуването и хитруването си, и заяви, че на малкия си син щял да завещае толкова княжески корони, колкото били пръстите на ръцете и на краката му.

— Ако имаш съперник, когото искаш да сразиш — поучаваше ме той, — помни и никога не забравяй, че най-важното е той да бъде сломен. Затуй го клевети по всевъзможни начини, преиначавай всичките му постъпки, наричай милосърдието му измама, благородството му — подлост, дружелюбието му — притворство. Ако е силен и ти предложи помирение, приеми го, за да се добереш по-лесно до гърлото му. Настройвай всички против него и се съюзявай с неговите зложелатели, като внимаваш след сразяването му сам да можеш да ограбиш дома му и да оставиш другите без плячка. Ако искаш да сразиш мнозина, разедини ги, посей вражда сред тях и ги накарай да воюват помежду си, а ти сразявай по един, като уверяваш останалите в дружбата си. Нека мислят добро за теб, докато ги довършиш един подир друг. Тази политика съм усвоил от египтяните, защото навремето тя им е помогнала да поробят Сирия.

Недоволството и раздразнението ми забавляваха Азиру и той подигравателно отбеляза:

— Ако в теб течеше царска кръв, всичко това щеше да го знаеш, без да ти се казва, защото щеше да се е вляло в жилите ти още с майчиното мляко. Но за разлика от мен ти не си роден да повеляваш, а да бъдеш подчинен. Затуй думите ми те отвращават.