Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Останах при него няколко дни и получих скъпи подаръци, а също така злато и сребро, защото след последната ни среща бе забогатял. Не пожела да ми каже как се е замогнала бедната му страна, само се усмихваше под мустак и твърдеше, че съпругата, която съм му бил подарил, му донесла късмет. Кефтиу също беше любезна с мен и много ме уважаваше, спомняйки си вероятно за тоягата, с която често бях изпробвал здравината на кожата й. Следваше ме, като поклащаше пищните си форми, поглеждаше ме нежно и ми се усмихваше. Белотата и пълнотата й бяха възхитили всички велможи на Азиру, защото за разлика от египтяните сирийците харесват дебелите жени, както и всичките им останали нрави се различават от египетските. Затова аморитските поети бяха съчинили стихове в нейна чест и ги пееха с проточен глас, като повтаряха едни и същи думи. Стражите от стената също я възпяваха, поради което Азиру се гордееше с нея и я обичаше така страстно, че рядко навестяваше другите си съпруги, и то само от учтивост — те бяха дъщери на аморитски племенни вождове, които той чрез брака си бе подчинил на царската власт.

Бях странствувал толкова много и бях видял толкова страни, че той изпитваше нужда да се похвали с царството си и ми наговори неща, за които по-късно може би се е разкайвал. Така узнах, че именно изпратените от него подстрекатели ме бяха нападнали в Симира, за да ме хвърлят във водите на пристанището като египтянин. По този начин той научил за моето завръщане в града. Изрази съжаление за случилото се и добави:

— На още доста египтяни трябва да се счупи главата и много египетски войници трябва да бъдат хвърлени в пристанището, преди в Симира и Библос, в Сидон и Газа най-сетне да проумеят, че египтянинът не е неуязвим, че и неговата кръв потича и духът му отлита, щом го прободеш с нож. Сирийските търговци са ужасно предпазливи, князете им са страхливци, а поданиците им — мудни като волове. Ето защо по-пъргавият трябва да ги поведе и с пример да им покаже кое за тях е по-изгодно.

— Защо е нужно това и защо мразиш египтяните толкоз много? — запитах го аз, а той поглади брадата си, погледна ме с лукава усмивка и каза:

— Кой твърди, че мразя египтяните, Синухе? Нали и теб не те мразя, въпреки че си египтянин. Като дете мен също са ме възпитавали в златния палат на фараона точно както моя баща преди това и както всички сирийски князе. Затуй познавам египетските нрави и умея да чета и пиша, макар учителите да ме дърпаха за перчема и да ме шибаха през пръстите по-често, отколкото другите ученици, понеже бях сириец. Но това не е причина да ненавиждам египтяните, защото, когато умът и разумът ми пораснаха, в Египет придобих много знания, които при случай мога да насоча срещу него. Там научих, че за образованите люде всички народи в крайна сметка са еднакви и помежду им няма разлика, а децата — било то сирийски или египетски — се раждат голи на този свят. Няма народ, който да е по-храбър или по-страхлив, по-жесток, или по-милостив, по-справедлив или по-непочтен от другите, а навсякъде, включително в Сирия и Египет, има герои и страхливци, честни и непочтени хора. Затуй владетелят и повелителят лично не мрази никого и не вижда разлика между народите, но в ръцете му омразата е велика сила — по-могъща от оръжието, защото без омраза ръцете са безсилни да вдигнат оръжието. Аз съм роден да повелявам, понеже в жилите ми тече кръвта на аморитските князе и по времето на хиксосите моят народ е владеел всички народи от едното море до другото. Ето защо правя всичко възможно, за да разпаля вражда между Сирия и Египет, и раздухвам въглена, който бавно се разгаря, ала един ден ще пламне, ще се превърне в пожар и ще унищожи египетската власт в Сирия. За тази цел на всички градове и племена в Сирия трябва да се втълпи, че египтянинът е по-жалък, по-страхлив, по-жесток, по-коварен, по-алчен и по-неблагодарен от сириеца. Те трябва да се научат да плюят, щом чуят да се говори за египтяни, и да виждат в тях безжалостни потисници, кръвопийци, палачи и осквернители на деца, докато омразата им порасне дотолкова, че да може да премества планини.

— Но ти сам призна, че това не е истина — вметнах аз. Той разпери ръце и запита с усмивка:

— Какво е истината, Синухе? Щом в кръвта им проникне достатъчно от втълпяваната им истина, те ще се кълнат в името на всички богове, че тя е единствена, и няма да повярват, ако някой я нарече лъжа, а ще го пребият като клеветник. Те трябва да вярват, че са по-силни, по-доблестни и по-честни от всеки друг народ на света, трябва да вярват, че обичат свободата повече от смъртта, глада и несгодите, така че да бъдат готови да заплатят за нея всяка цена. На това ги уча аз и вече мнозина повярваха в моята истина, а всеки повярвал увлича други, докато пламне цялата страна. Истина е също така, че някога египтяните са дошли в Сирия с огън и кръв, поради което някой ден трябва да бъдат прогонени също с огън и кръв.

— За каква свобода им говориш? — запитах аз, разтревожен за Египет и за всички колонни на моя народ.

Той пак разпери ръце и добродушно се усмихна: