Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Той веднага ме заведе в голяма стая. Въпреки че беше лято, в нея гореше мангал и излъчваше душна топлина. На пода имаше люлка, в която пищеше увито във вълнени дрешки детенце на не повече от година. Така пищеше, че лицето му беше посиняло и по него лъщяха капчици пот. Имаше гъста, черна като на баща си коса, макар че беше съвсем малко. Погледнах го и не забелязах да е толкова зле, защото, ако беше на умиране, едва ли щеше да се дере така ожесточено. Погледнах също наоколо и на пода до люлката видях да лежи Кефтиу — жената, която някога бях дал на Азиру за съпруга. Изглеждаше по-пълна и по-бяла и пищните й телеса се поклащаха, когато скръбно стенеше, ридаеше и удряше чело о пода. В ъглите на стаята хленчеха робини и бавачки със синини и подутини по лицата. Азиру ги беше бил, загдето не можеха да помогнат на сина му.

— Не се безпокой, Азиру — казах аз. — Момчето ти няма да умре, но искам първо да се измия, преди да го прегледам. А ти махни тоя проклет мангал, че ще се задушим.

Тогава Кефтиу вдигна лице от пода и уплашено рече:

— Детето може да настине! — Сетне се вгледа в мен и се усмихна, седна, оправи косата и дрехата си, пак се усмихна и запита — Ти ли си, Синухе?

Азиру обаче продължи, кършейки ръце:

— Момчето не яде, повръща храната и тялото му гори. От три дни нищо не е хапвало, само плаче и сърцето ми се къса, като слушам писъците му.

Заповядах му да изгони бавачките и робините от стаята и той смирено се подчини, забравяйки, че е цар. След като се измих, свалих вълнените дрешки от детето и накарах да отворят прозорците. Стаята се проветри, в нея нахлу свеж вечерен въздух, детето веднага се успокои, започна да рита с дебелите си крачета и престана да плаче. Опипах тялото и коремчето му, но изведнъж се сетих нещо и пъхнах пръст в устата му. Правилно бях отгатнал — първото му зъбче се бе показало бяло като Маргарит.

— Азиру, Азиру! — извиках аз сърдито. — Затуй ли си довел тук с буйни коне най-способния лекар в Сирия? Защото без хвалба мога да твърдя за себе си, че научих много неща при странствуването ми в разни страни. На сина ти му няма нищо, само дето е невъздържан и гневлив като баща си. Може малко да го е втресло, ала вече се е оправил. А ако е повръщал, постъпвал е разумно, за да оцелее, понеже прекомерно сте го тъпчели с мазно мляко. Време е Кефтиу да престане да го кърми и да го привикне към нормална храна. Иначе скоро ще й отхапе зърната, което навярно много ще те огорчи, защото сигурно и занапред би искал да се наслаждаваш на съпругата си. Трябва да знаеш, че синът ти е плакал само защото му е никнело първото зъбче. Ако не вярваш, виж сам.

Отворих устата на детето и му показах зъбчето. Азиру полудя от възторг, запляска с ръце и затанцува наоколо, та подът се затресе. Кефтиу също го видя и рече, че никога не била виждала по-хубаво зъбче в детска уста. Но когато посегна отново да навлече вълнените дрешки на детето, аз я възпрях и го загърнах с освежителна ленена завивка, за да не настине от вечерния хлад.

Азиру тропаше, танцуваше и пееше с дрезгав глас и изобщо не се смущаваше, че ме бе накарал да бия напразно дългия път, а държеше да покаже зъбчето на сина си на придворните и военачалниците. Повика да го видят и стражите от стената, така че те се трупаха около люлката на детето, дивяха му се, подрънквайки с копията и щитовете си, и се опитваха да пъхнат мръсните си палци в устата му, за да видят зъбчето, докато не ги изгоних от стаята и не заповядах на Азиру да се вразуми и да пази достойнството си. Той се сконфузи и каза:

— Може би попрекалих с тревогата си, след като много нощи наред будувах край люлката му и неговият плач късаше сърцето ми, но трябва да разбереш, че той е мой син — първото ми дете, моят престолонаследник, зеницата на окото ми, бисерът на короната ми, моят малък лъв, който някой ден след мен ще носи аморитската корона и ще царува над много народи. Защото аз наистина възнамерявам да разширя аморитската земя, за да има той какво да наследи и да слави името на баща си. Синухе, Синухе, да знаеш колко съм ти благодарен, че свали камък от сърцето ми. Ти си обходил много земи, но трябва да признаеш, че никога не си виждал такова чудесно момче. Погледни само косата му, тази черна лъвска грива на главата му, и кажи дали си виждал момче с такава коса на тази възраст! Сам виждаш, че зъбчето му е като маргарит — лъскаво и безупречно, погледни също крачката и коремчето му, което прилича на малко буренце!

Приказките му съвсем ми досадиха, та го пратих да върви по дяволите с все сина си и казах, че от кошмарното пътуване краката ми са се подбили, болят ме и все още не знам на тях ли стоя или на главата си. Той обаче ме успокои, сложи ръка на раменете ми и ми предложи разни ястия в сребърни блюда, печено овнешко и варен булгур с масло, както и вино в златен бокал, та се подкрепих и му простих.