Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

При появата ми в търговските домове собствениците на кораби се стъписваха, дългите им носове съвсем увисваха и те угрижено се почесваха по брадата, понеже поради дългото ми отсъствие се бяха надявали да ме наследят. Въпреки това те честно уреждаха сметките ми. Макар няколко кораба да бяха претърпели корабокрушение и да бях изгубил дела си в тях, други ми бяха донесли голяма печалба. Когато равносметката беше готова, оказа се, че при завръщането ми в Симира бях по-богат, отколкото на тръгване и беше излишно да се безпокоя как щях да живея там. Но някои от собствениците на кораби, с които се бях сприятелил, ме канеха в домовете си, почерпваха ме с вино и с медени сладкиши и ми казваха, провесили нос:

— Синухе, ти си наш лекар и истински приятел, обаче си египтянин. Макар на драго сърце да търгуваме с Египет, никак не ни е драго египтяни да се заселват по нашите места. Народът негодува и вече му е дотегнало да плаща данъци на фараона. Не знаем как започна всичко, ала вече има случаи египтяни да бъдат замеряни с камъни. В храмовете им хвърлят свинска мърша, а по улиците хората не искат да се показват в компанията на египтяни. Ти, Синухе, си наш приятел и ние много те ценим заради лекарското ти умение, което още помним. Затуй ти разказваме всичко това, та да бъдеш нащрек и да се съобразяваш с него.

Думите им ме изненадаха много, защото преди заминаването ми жителите на Симира се надпреварваха да дружат с египтяни, канеха ги у дома си и както в Тива се подражаваше на сирийските обичаи, така в Симира подражаваха на египетските. Каптах обаче потвърди казаното от тях, защото дойде запенен в странноприемницата и извика:

— Изглежда, че някакъв зъл дух се е вмъкнал в задника на симиряните, защото се държат като бесни кучета и се правят, че не разбират египетски. Изхвърлиха ме от бирарията, до която прескочих, когато гърлото ми пресъхна от всичките грижи, дето ми ги струпа, господарю. Изхвърлиха ме, щом забелязаха, че съм египтянин, викаха подире ми мръсни думи, а децата ме замеряха с магарешки фъшкии. Затуй на влизане във втората бирария се изхитрих, понеже гърлото ми наистина беше сухо като плява и бях зажаднял за силната сирийска бира. Там не обелих нито дума, колкото и трудно да ми беше, защото езикът ми, както знаеш, прилича на необуздано животно и не обича да кротува. Изхитрих се значи и пъхнах тръбичката си е делвата с бира редом с другите, мълчах и слушах разговора им. Разправяха, че някога Симира бил свободен град, никому не плащал данъци, и те вече не искали децата им да се раждат роби на фараона. Другите сирийски градове някога също били свободни, та затуй на египтяните трябвало да им се чупят главите и да се прогонват от всички градове на Сирия. Това било дълг на всеки, който обичал свободата и му било омръзнало да робува на фараона. Такива едни ги приказваха, макар всеки да знае, че Египет закриля Сирия само в нейна полза, без да има голяма облага от това, и че самоотвержено пази сирийците от самите тях, защото, оставени на себе си, сирийските градове се държат като диви котки в чувал, карат се, воюват помежду си и се опустошават, което вреди на скотовъдството, земеделието и търговията. Това го знае всеки египтянин, който като дете се е учил в училище, макар че аз не съм ходил на училище, а само съм седял пред училищната порта, докато чаках изчадието на някой предишен господар, което непрекъснато ме риташе в краката и ме бодеше с острия си калем по чувствителните места. Всъщност нямах намерение да ти разказвам това, а исках само да повторя какво чух в бирарията. Там сирийците се хвалеха със силата си и говореха за съюзяването на всички сирийски градове, докато на мен, като египтянин, почна да ми се повдига и в един миг, когато собственикът застана гърбом, аз се изпарих, без да платя бирата, а тръбичката за смучене счупих.

Не беше нужно да обикалям дълго из града, за да установя, че разказаното от Каптах беше истина. Мен никой не ме закачаше, тъй като по стар навик носех сирийски дрехи, но ония, които ме познаваха от по-рано, извръщаха глава, когато ги срещнех, а египтяните се движеха по улиците със собствена охрана. Независимо от това постоянно им се присмиваха и ги замеряха с гнили плодове и развалена риба. Положението все пак не ми се струваше особено опасно, защото симиряните явно се бяха разгневили от новите данъци, а такова вълнение обикновено бързо стихваше, понеже Сирия имаше точно толкова полза от Египет, колкото Египет от Сирия, и крайбрежните градове едва ли щяха да издържат дълго без египетската пшеница.

Ето защо аз подредих къщата си, приемах болни в нея и ги лекувах както преди. Като узнаха за завръщането ми, пациентите отново заприиждаха, защото страданието, болестта и болката не питат от коя страна иде лечителят, а дали е способен. При все това пациентите често спореха с мен и казваха: