Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

При Азиру прекарах доста дълго, без да мога да го намразя, понеже беше мой приятел, дружелюбието му беше щедро и обаятелно, а смехът му — заразителен. Бащината гордост и нежността, които питаеше към своя син, също бяха забавни и детински в сравнение с останалите му лукавства. Макар да говореше умно, аз знаех, че неговото сърце бе далеч по-голямо и по-пламенно от ума му, тъй както в речта, смеха и походката си беше по-величествен от подчинените си. Оправих също зъбите му и позлатих ония от тях, от които предишното злато се бе изронило, така че, щом се засмееше, устата му отново грейваше златна като слънце над смолисточерната му брада и поданиците му още повече го уважаваха.

Ала колкото повече ми говореше, толкова повече ми напомняше Хоремхеб, защото в мъжествеността на двамата имаше нещо сходно. Те бяха родени за войни, въпреки че Азиру беше по-възрастен и отровен от сирийската политика. Пък и не ми се вярваше, че с умението си би могъл да управлява големи народи. Реших, че замислите и намеренията му бяха унаследени от неговите деди и водеха началото си от времето, когато Сирия е приличала на съскащ змиярник. Безброй дребни царе се борели помежду си за властта и взаимно се избивали, докато Египет усмирил страната и синовете на нейните князе започнали да се възпитават и образоват в златния палат на фараона. Опитах също да му обясня, че има погрешна представа за могъществото и богатството на Египет, и го предупредих да не се надува толкова, защото мехът също се надува, щом го напълнят с въздух, ала пробият ли му дупка, той се смачква и загубва величината си. Но Азиру се смееше със златните си зъби и непрестанно поръчваше да ми поднасят печени агнета в тежки сребърни блюда, за да ме смае със своята имотност.

Работната му стая наистина беше пълна с глинени плочки, както бе споменал, и пратеници от всички сирийски градове му носеха вести. От хетския цар и от Вавилон също получаваше плочки — не се сдържа да ми се похвали, макар че не позволи да видя какво пише на тях. Разпита ме с любопитство за хетската земя и Хатушаш, но забелязах, че за хетите знаеше толкова, колкото и аз. Хетски посланици също пристигаха при него и разговаряха с войниците и военачалниците му. Наблюдавайки това, аз му подметнах:

— Лъвът и чакалът могат заедно да преследват плячката, но виждал ли си някога чакалът да отнася най-хубавите мръвки?

Той се засмя със златните си зъби и отвърна:

— Много съм любознателен, като теб искам да се уча, макар че поради задълженията си нямам възможност да пътувам, докато ти не носиш никаква отговорност и си волен като птица. Няма нищо лошо в това, че хетски офицери обучават военачалниците ми във военно изкуство, защото те притежават нови оръжия и боен опит, който ни липсва. За фараона това е от голяма полза, ако започне война, тъй като Сирия отдавна се е превърнала в щит за Египет откъм север и този щит често е бивал окървавяван, което няма да забравим, когато дойде време да се уреждат сметките между Египет и Сирия.

Като спомена за война, отново се сетих за Хоремхеб и казах:

— Доста дълго се радвах на гостоприемството ти, та смятам да се върна в Симира, ако ми предоставиш паланкин. В ужасните ти бойни колесници повече не се качвам, по-добре веднага да ми строшат главата. Но и в Симира вече ми дотегна — като египтянин, май че достатъчно съм смукал кръвта на бедната Сирия и възнамерявам с подходящ кораб да се прибера в Египет. При това положение едва ли ще се видим скоро, може и изобщо да не се срещнем отново. Споменът за водата на Нил е приятен и вероятно ще се задоволя да я пия до края на живота си, след като се нагледах на злини по света, а и ти ми даде урок за тях.

— Никой не знае какво ще се случи утре — каза Азиру. — По търкалящия се камък не расте мъх, а с неспокойствието, което гори в очите ти, едва ли ще се задържиш дълго в някоя страна. Но защо не си избереш за съпруга някоя жена от моя народ? Ще ти построя къща в града и няма да съжаляваш, ако останеш да упражняваш професията си тук.

— Земята на аморитите е най-недружелюбната и най-отблъскващата страна на света, нейният Ваал ме отвращава, а жените й вонят като кози — пошегувах се аз. — Затуй ще разпаля ненавист между себе си и нея и ще отварям черепа на всеки, който говори добро за аморитите. И много други неща ще сторя, само че сега не се сещам точно какви. Но ще изпиша сума глинени плочки, с които ще докажа, че си опозорил съпругата ми и си ми откраднал воловете, дето никога не съм ги притежавал, че си се занимавал с магьосничество и така нататък, докато те окачат на стената с главата надолу. Сетне ще ограбя дома ти, ще отнеса златото ти и с него ще купя сто по сто делви вино, за да пия в твоя памет.

Смехът му разтресе залите на царския дом и златните зъби заблестяха над къдравата му брада. Такъв си го спомнях често, когато настъпиха лошите времена. Разделихме се като приятели, даде ми много подаръци и ми предостави паланкин, а воините му ме съпроводиха до Симира, за да не ме сполети нещо по пътя — нали все пак бях египтянин.