Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Затуй на другия ден тя потеглила с по-голяма лодка, накарала робините да я преведат в Тива, оставила ги да чакат на кея и сама се отправила към зеленчуковия пазар. Там разговаряла с градинарите, които призори идват от насажденията си с волове и магарета в Тива и чиито ръце са корави от пръстта, а кожата им — загрубяла от слънцето. Разговаряла също с уличните метачи, с чистачите на нужници, със стражите, които с дървените си копия въдворяват ред на пазара, и им казвала: „Аз съм Бакетамон, съпругата на великия египетски пълководец Хоремхеб. Но той е скучен, отпуснат мъж, тялото му е обезсилено и не може да ми достави никакво удоволствие. На всичко отгоре ме тормози, лишава ме от свидните ми рожби и ме пъди от покоите си, та си нямам даже покрив над главата. Затуй елате да се любите с мен, че и аз да изпитам наслада. Не ви искам друга отплата освен по камък от всекиго. По-евтина любов няма да получите дори от негърките в Тива.“

Градинарите, уличните метачи и черните стражи се смаяли, зашушнали разгорещено помежду си и си рекли: „Не ще да е принцеса, защото досега никоя принцеса не се е държала така.“ Но тя ги подмамяла с думите си, разголила хубостите си и тръгнала да ги води към крайбрежната тръстика. Те зарязали зеленчуците, воловете и магаретата си, оставили улиците непометени и я последвали. На брега споделили помежду си: „На сиромаха такава мръвка не се пада всеки ден. Кожата й не е мургава като на нашите жени. И по дрехата, и по кожата, и по миризмата личи, че е знатна. Глупци ще сме, ако не се възползуваме от удоволствието, което ни предлага. Нека и ние се понапънем да зарадваме една отритната жена.“

Затуй се любели с нея и й носели камъни, градинарите задигали каменните прагове на кръчмите, а стражите влачели камъни от фараонските постройки, за да й се отплатят за удоволствието. Но след развлечението започвали да се боят и разсъждавали: „Ако наистина е жена на Хоремхеб, той ще вземе да ни изтрепе, като узнае за станалото, защото е по-свиреп от лъв и има болно честолюбие, макар че не е способен да задоволи жена си. Но ако ние сме достатъчно много, той не ще посегне на всички ни — няма да избие цяла Тива заради жена си я! Затуй в наш интерес е тя да получи колкото се може по-много камъни.“

И те се връщали на зеленчуковия пазар, разказвали на приятели и познати за изпитаното удоволствие и ги водели на брега, така че този ден до тръстиките се отъпкал широк път и привечер там заприличало на овалян от хипопотами гъсталак. На зеленчуковия пазар царяло безредие, много колички били разграбени, магарета ревели от жажда, волове мучели, а стопаните на бирарии сновели по улиците, плачели и си скубели косите, защото скъпите им каменни прагове били изчезнали. На свечеряване принцеса Бакетамон свенливо благодарила на мъжете от зеленчуковия пазар за тяхната любезност и за насладата, която й били доставили. Те й помогнали да натовари камъните на лодката, която се препълнила и едва не потънала. Робините загребали и с големи усилия прекосили реката до кея на златния палат.

Вечерта цяла Тива знаеше, че коткоглавата лично се е явила и се е забавлявала с народа. Все по-чудновати слухове се ширеха из града, защото невярващите в богове измисляха други обяснения за случилото се. Те твърдяха: „Възможно е по време на пирамидите на народа да са се явявали богове, но сега светът е стар и богове не се явяват. Тази жена трябва да е някоя знатна, и то много знатна, щом си позволява такова поведение.“

На следния ден принцеса Бакетамон отишла на въглищарския пазар и се любила с тамошните мъже. Привечер тръстиките по брега на Нил били саждиви и отъпкани и много жреци от малките храмове жално се вайкали, защото мъжете от въглищарския пазар били безбожници и безсрамно къртели камъни дори от храмовете, за да заплатят удоволствието си. А въглищарите се облизвали и се хвалели помежду си: „Наистина, божествено нещо вкусихме — устните й се топяха в устата ни, а гърдите й бяха като разпалени въглени в ръцете ни. Никога не сме предполагали, че на земята може да има такова блаженство!“

Когато в Тива се разпространи вестта, че богинята за трети път се явила на народа, в града настана голямо вълнение. Дори почтени мъже се измъкваха от домовете си, плъзваха по кръчмите и през нощта къртеха камъни от фараонските постройки, така че на другия ден всеки тиванец бродеше с камък под мишница от пазар на пазар в нетърпеливо очакване да се появи коткоглавата. Жреците от своя страна се разтревожиха и подбудиха стражите си да задържат жената, която всяваше такъв безпорядък и сквернословие.

Този ден обаче принцеса Бакетамон не дойде в Тива — почивала си в златния палат от напрежението и се усмихвала всекиму, който я заговорел. Държала се извънредно учтиво, въртяла се стеснително, докато говорела, и с ръка пред устата прикривала прозявката си. Придворните били удивени от поведението й, защото никой още не подозирал, че тя е загадъчната жена, която се бе явила на тиванците и се бе забавлявала с въглищари и изкормвачи на риба.