Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

А принцеса Бакетамон огледала събраните от нея различни по големина и цвят камъни, повикала строителя на царските обори и в градината любезно поговорила с него, казвайки му: „Събрах тези камъни от брега. За мен те са свещени и всеки от тях е свързан с радостен спомен — колкото по-радостен, толкова по-голям е камъкът. Съгради ми от тях градинска къща, та да имам покрив над главата си. Сигурно си чул, че мъжът ми ме тормози и ме гони от покоите си. Нека къщата бъде просторна и с високи стени. Започни градежа й веднага, а аз ще ти събера още камъни — толкова, колкото са ти нужни, та не се притеснявай, че могат да свършат по средата.“

Строителят на обори беше простоват човек, престилката му беше посивяла от праха на дяланите камъни и раменете му бяха превити от пренасянето им. Не беше свикнал да разговаря със знатни, та затуй пред принцеса Бакетамон заровил с крака в пръста, забил поглед в земята и смирено казал: „Знатна принцесо Бакетамон, страхувам се, че умението ми е недостатъчно, за да съградя подобаваща на достойнството ти къща. Камъните ти са различни по големина и цвят, нагаждането им е свързано с големи трудности и изисква художнически усет. По-добре ще е за тази работа да повикаш някой изкусен зидар на храмове или художник, защото се боя, че с неумението си ще проваля хубавото ти хрумване и ще похабя множеството събирани от теб камъни.“

Ала принцеса Бакетамон свенливо докоснала превитите му рамене и рекла: „Ех, строителю на обори, бедна жена съм аз, мъжът ми ме отритна и нямам средства да наема високопоставени зидари. Дори твоя труд не мога да възнаградя достойно, както би ми се искало, ала когато къщата е готова, ще я огледаме с теб и ако ми хареса, обещавам ти двамата да се любим в нея. Друго нямам какво да ти дам, но понеже още не съм съвсем стара и грозна, мога да ти предложа мъничко любов и нека тя ти бъде отплатата. Надявам се също да ми доставиш голяма наслада, защото си здравеняк и имаш силни ръце, докато аз съм дребна женица и копнея за удоволствие, а от мъжа си, както сигурно знаеш, не получавам никакво.“

Думите и докосването й въодушевили строителя на обори, той се загледал в хубостта й и си спомнил всички приказки, в които принцеси се влюбват в обикновени мъже и им се отдават. Изпитвал голям страх от Хоремхеб, ала предложението на Бакетамон го блазнело и щението му било по-силно от страха. Затуй със събраните от нея камъни незабавно се заел да й строи къща в градината на златния палат, вложил цялото си умение, сънувал посред бял ден и вграждал сънищата си в стените на къщата. Желанието и любовта го превърнали в изкусен майстор, защото всеки ден виждал принцеса Бакетамон, погледът на издължените й очи разпалвал сърцето му и то изгаряло като суха тръстика, работел като обезумял, бледнеел и слабеел от труд и копнеж и от различните по големина и цвят камъни съграждал къща, каквато още никой не бил виждал.

Но градежът скоро погълнал събраните камъни и Бакетамон трябвало да докара нови. Затуй наредила да я преведат в Тива и събирала камъни от всички площади, събирала ги от алеята на овните и от парковете на храмовете, докато най-сетне в Тива нямало кътче, от което да не се е сдобила с камъни. Мъжете, които й ги носели, я вардели от стражите, ала накрая жреците и фараонските стражи я спипали и понечили да я задържат, за да я изправят пред съд заради поведението й. Но тя гордо вдигнала глава и рекла на стражите: „Аз съм принцеса Бакетамон и съм любопитна да видя кой ще се осмели да ме съди, след като в жилите ми тече свещена кръв и съм наследница на фараонската власт. При все това няма да накажа глупостта ви, а на драго сърце ще се любя и с вас, защото сте яки, снажни мъже. За отплата всеки ще трябва да ми носи по камък. Набавяйте ги от сградата на съдилището или от храмовете и колкото по-голям камък ми носите, толкова по-голяма наслада ще ви доставя. Ще се постарая да не ви разочаровам в обещанието си, защото вече съм доста опитна.“

Стражите я погледнали и обзети от полудата на останалите мъже в Тива, тръгнали да къртят с копията си големи камъни от портата на съдилището, от дворовете на храма на Амон, носели й ги и тя усърдно изпълнявала обещанието си. В нейна полза трябва да отбележа, че при събирането на камъни никога не се държала недостойно — щом свършела да се люби, стеснително се загръщала в дрехата си, свеждала поглед и повече никому не позволявала да я докосва. След разправията със стражите все пак се наложило да подири убежище в публичните домове и тайно да събира камъни. Обиколила множество публични домове в бедняшкия квартал и срещу любовта си вземала само по един камък от всеки, който пожелавал да я обладае. Стопаните на публични домове печелели много от нея и радушно я подслонявали, но за да избегне стражите и струпването на народ, трябвало всеки ден да сменя дома.