Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Това са неразумни приказки — казвах им. — Докато човекът не престане да се гордее със себе си и да се смята за по-добър от другите, оковите и боят с тояги, копията и гарваните ще го следват по петите. Ето защо единственото мерило за човека трябва да бъде неговото сърце. Сърцата на всички хора са еднакви, никое не е по-добро от друго, защото от една и съща вода и еднакво солени са всички сълзи — на черния и на кафявия, на сириеца и на негъра, на сиромаха и на знатния.

Те обаче се превиваха от смях, удряха се по коленете и казваха:

— Странен човек си наистина. Като че ли в торба си расъл и нямаш хабер от живота. Та нали човек не може да живее, ако не се чувствува по-добър от някой друг, и никой не е толкова жалък, че в нещо да не се смята по-добър от другиго. Един се гордее със сръчните си ръце, друг — със здравите си рамене, крадецът се гордее с хитростта си, съдията — с ума си, алчният с алчността си, разточителният — с разточителството си, съпругата — със своята порядъчност, уличницата — със своята всеотдайност. Нищо не доставя на човека по-голямо удоволствие от съзнанието, че с нещо превъзхожда другиго. Затуй и ние изпитваме голямо удоволствие, като виждаме, че сме по-умни и по-хитри от теб, въпреки че сме бедняци и роби, а ти умееш да четеш и пишеш.

— И все пак добрият човек е по-добър от лошия и правдата е по-добра от неправдата — настоявах аз на своето, а те горчиво отвръщаха:

— Какво значи добър и какво значи лош? Ако убием някой лош господар, който ни гони с тоягата, краде от храната ни и кара жените и децата ни да гладуват, тогава делото ни е добро, но стражите ни отвеждат пред фараонските съдии, отрязват ни ушите и носа и ни окачват на стената с главата надолу. Това наричат справедливост, само че справедливостта зависи от това, с какви теглилки се тегли. За нас прекалената справедливост е неправда, защото не ни позволява да сложим на везните на правосъдието собствените си теглилки, а фараонските са по-различни от нашите.

Даваха ми да хапна от рибата, която пържеха жените им, пиех от рядката им бира и казвах:

— Убийството е най-долното престъпление, което човекът може да извърши. Долно е да се убива както с добри, така и с лоши намерения, защото един човек трябва не да бъде убит, а да бъде излекуван от лошотията му.

Тогава те се хващаха за устата, озъртаха се и завикваха:

— Ама ние съвсем не мислим да убиваме някого! От камшика и тоягата станахме покорни и преглъщаме всички ритници, обиди и унижения, без да убиваме. Но ако ти искаш да лекуваш човешката лошотия и да замениш неправдата със справедливост, тогава иди при знатните и богатите, иди при фараонските съдии и на тях им приказвай за тези неща, защото, струва ни се, сред тях ще намериш повече лошотия и несправедливост, отколкото сред нас.

Така ми отвръщаха, смееха се, побутваха се с лакти и си намигаха, а аз им казвах:

— Предпочитам да разговарям с вас, понеже вие сте народът, многобройни сте като песъчинките и звездите и от вас води началото си всяка злина и неправда, както вие сте първоизточникът и на всяко добро. Не сте невинни, защото, щом ви кажат тръгвайте, вие тръгвате и вършите всичко каквото ви наредят. Фараонските вербувачи често ви навестяват, дават ви късчета мед и парчета сукно, пъхат копия в ръцете ви и ви повеждат да воювате. Ако откажете да ги последвате, те ви връзват с въжета, оковават ви и пак ви закарват на война. Там ранявате и убивате хора като вас. Промушвате коремите на вашите братя и се гордеете с делата си. Ала убиването е низост и кръвта, която се пролива, потича върху вас. Затуй вие съвсем не сте невинни.

Някои се замисляха над думите ми и въздъхваха:

— Вярно е, никой от нас не е невинен, но сме се родили в лош свят и с плач сме поели в живота, щом сме излезли от майчината утроба. Затуй плачът ни съпровожда през целия ни жизнен път, робията е наша вечна участ, а с магиите си жреците ни обвързват да работим и след смъртта за нашите господари, като наричат с имената ни дървени изображения, които следват господарите ни в гроба. Все пак ти иди също при богатите и знатните да им поговориш за тези неща, защото според нас злото и неправдата тръгват от тях — нали властта е тяхна. Обаче не ни обвинявай, ако заради твоите приказки ти отрежат ушите и те пратят в рудниците или те окачат на стената с главата надолу, защото приказките ти са опасни. Ако някой от нас изречеше такива думи, не бихме посмели да го слушаме, ала теб те слушаме, понеже явно си наивен и безопасен човек. Но най-опасни са приказките ти за войната. Убиването по време на война е чест за мъжа и великият пълководец Хоремхеб ще те погуби без колебание, ако чуе какво говориш на народа, макар иначе да е немощен и да не може да задоволи дори жена си.