Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Послушах съвета им и от техните глинени къщурки поех бос и заметнат с груба бедняшка дреха по големите тивански улици, разговарях с търговците, които в брашното слагаха пясък, разговарях с мелничарите, които затъкваха устата на робите си, за да не ядат от мляното зърно, разговарях със съдиите, които ограбваха наследството на осиротелите и срещу скъпи подаръци произнасяха обратни присъди. Говорех им и ги укорявах за техните злосторства, а те ме слушаха слисано и си казваха: „Кой всъщност е този лекар Синухе, дето приказва такива дръзки слова, макар че е облечен в робски дрехи? Трябва да се пазим от него, защото сигурно е фараонски шпионин. Иначе не би се осмелил да говори тъй смело.“ Затуй те ме слушаха безропотно, търговците ме канеха в дюкяните си и ми предлагаха подаръци, мелничарите ме черпеха с вино, а съдиите искаха от мен съвети и се съобразяваха с тях. По този начин те оповестяваха решенията си в полза на бедните, въпреки че богатите ги бяха подкупили, което събуди голямо недоволство и в Тива се заговори: „Човек вече дори на фараонските съдии не може да се осланя, станали са по-големи измамници от крадците, които съдят!“

Но когато отивах при високопоставените, те ме подиграваха, насъскваха кучетата си срещу мен и караха слугите си с камшици да ме прогонват от дворовете им. Голям срам берях и с раздрана дреха и разкървавени крака побягвах по улиците на Тива, преследван от кучетата, а хората ми се смееха и се удряха по коленете. Търговците и фараонските съдии видяха моя срам и вече не вярваха на думите ми, пъдеха ме и викаха стражите да ме наложат с дръжките на копията си. Предупреждаваха ме:

— Ако още веднъж дойдеш да ни подмяташ неверни обвинения, ще те осъдим като злословник и подстрекател на народа и гарваните ще кълват трупа ти на стената!

Виждайки, че всичките ми усилия са напразни, аз се върнах посрамен в някогашната медникарска къща в бедняшкия квартал, защото смъртта ми нямаше да принесе никому полза и само гарваните щяха да й се радват. Злощастният ми вид накара Мути да ахне и да плесне с ръце над главата. Тя ме изми и намаза раните ми с мехлем, като не преставаше да ме упреква:

— Така е, по природа мъжете са непоправими. Как не те е срам, Синухе, на стари години да бягаш от къщата си, оплешивял и с бръчки по врата. Право ли е да заменяш хубавите си дрехи за вино по кръчмите, да се биеш по бардаците и да се прибираш с цицини по главата и с изподрани крака? Съвсем не е нужно да бягаш от къщи, за да се напиваш. Отсега нататък ще ти давам да пиеш колкото ти се иска. Вече няма да те хокам, другари по чашка също можеш да си каниш, щом ти липсва компанията им. Така се изпретесних тези дни и нощи, докато те нямаше. Каптах също беше угрижен и тръгна да те търси. Той се върна в Тива и вече няма да си самотен.

С помада натри струпеите ми, облече ме в чисти дрехи и продължи да мърмори:

— Най-добре ще е на мъжете да им се отрязва оная работа под престилката, дето и на стари години ги вкарва в срам, свади и побоища. Ако ли пък не можеш да укротиш мъжкия си нрав, Синухе, вземи си жена вкъщи или си купи робиня да задоволява щението ти и да те успокоява. Пък денем и на мен може да ми помага в домакинството, че вече остарях, ръцете ми треперят и печеното често загаря, докато приготвям соса. Не ти подхожда на достойнството, Синухе, да се биеш из бардаците за непочтени жени. Чудя ти се как не си го проумял още, ами се държиш така.

Много се засегнах от думите й, защото, макар и оплешивял, още не се смятах за твърде стар. Въпреки това не посмях да й кажа защо бях избягал от къщи и я оставих да си мисли, че като всички мъже бях пияница и женкар. Иначе щеше да ме затвори на тъмно, да ме увие в мокра дреха и да извика лекар, за да ми сложи пиявици в свивките на коленете. Като нищо щеше да го стори, ако и разкажех, че съм ходил при сиромаси и богаташи да им говоря за доброто и злото, за правдата и неправдата. Оставих я да се намърмори, а нейната печена гъска се топеше в устата ми подир хляба на робите и гранивото масло на пържената риба, както и виното й ми се услаждаше подир бедняшката бира. Сърцето ми се успокои, размислях умерено над делата си, оглеждах ги като лекар и разбрах, че от лекарско гледище май бях болен и за да ме излекуват, би трябвало да ми отворят черепа, щом светът вече не ме удовлетворяваше такъв, какъвто си беше, ами се смятах виновник за всичкото зло, което ставаше по него.