Читаем Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.)) полностью

Ето защо той товареше народа с общополезна работа, караше го да прокарва каменни пътища и големи канали, да не би някой ден от безделие да му хрумне да заговорничи против неговата власт. Така по време на царуването му народът беше като вол — добре хранен, ала непрекъснато подръчкван от копията, та не му оставаше време да си поеме дъх. По нареждане на Хоремхеб в новопостроените храмове се поставяха изображения и надписи, които величаеха делата и победите му, така че народът всеки ден да си спомня как е заменил неправдата със справедливост и е дал всекиму заслуженото. Разказвачите на приказки, дето, седнали на постелките си край портите и по уличните ъгли, прославяха подвизите му и разказваха за божествения му произход, също беше взел под свое покровителство, като им раздаваше подаръци, зърно, масло и бира. Но те са доста своенравни присмехулници, за които няма нищо свято, та в приказките си вплитат пъстри нишки и разсмиват хората. Самият Хоремхеб беше прекалено тщеславен, за да разбере, че наетите от него разказвачи го подиграваха. Пък и не всички слушатели разбираха приказките им, ами ги слушаха със зяпнала уста и смаяно вдигаха ръце при твърдението, че Хоремхеб дошъл на бял свят, когато бог Хор, пътешествувайки, спрял близо до Хетнетсут и приклекнал край пътя…

Ала Хоремхеб ставаше все по-недоверчив и така настъпи денят, когато неговите стражи дойдоха у дома, надянаха ми сандалите, заметнаха ме с дреха, разгониха с дръжките на копията си болните от двора и ме отведоха при него. Отново беше пролет, приливът се беше оттеглил и лястовиците неспокойно се стрелкаха над речната вода, натежала от жълта тиня. Стражите ме изправиха пред Хоремхеб, който през тези години се бе състарил, лицето му бе пожълтяло и мускулите му приличаха на отоци по високото изпосталяло тяло. Погледна ме с безрадостните си очи и поде:

— Синухе, неведнъж карах да те предупредят, но ти не обърна внимание на предупрежденията ми и продължаваш да говориш пред хората, че войнишкият занаят бил най-долният и най-презреният от всички занаяти. Казваш, че по-добре било децата да умират в майчината утроба, отколкото да се раждат за войници, и че на жената й стигали две-три деца. Повече не било нужно да ражда и по-добре да бъдела щастлива с отглеждането на две-три деца, отколкото бедна и нещастна с девет-десет. Казвал си също, че всички богове били еднакви, а всички храмове — тъмни пещери, и си твърдял, че богът на лъжефараона превишавал всички останали богове. Според теб човек не бивало да продава и купува други хора като роби, говорел си, че народът, който орял и сеел, жънел и прибирал зърното в хамбари, притежавал земята, дето я засявал, и хамбарите, в които прибирал реколтата, макар тази земя да принадлежала на фараона или на бога. Казвал си също, че моята власт не се отличавала кой знае колко от хетската, и още много дивотии си приказвал. Всеки друг за много по-малко отдавна щеше да вади камъни в каменоломните и да се превива под тоягите. Аз обаче бях снизходителен към теб, Синухе, понеже някога бяхме приятели и докато жрецът Ейе беше жив, ти ми трябваше като единствен свидетел срещу него. Сега вече не си ми нужен, а напротив — докато си жив, от теб и от онова, което знаеш, мога да имам вреда. Ако беше разумен, щеше да си държиш устата, да си гледаш животеца и да си доволен от съдбата си, защото наистина нищо не ти липсва. Ти обаче бълваш гнусотии срещу мен, което повече не мога да понасям.

Думите му ставаха все по-ядни, той заплющя със златния камшик по измършавелия си крак, сбърчи вежди и продължи:

— Честна дума, досаждаш ми като пясъчна бълха между пръстите на краката и като говежда муха на гърба. В градината си не мога да търпя безплодни храсти, по които покарват само отровни тръни. В Кеми отново е пролет, след оттеглянето на водата лястовиците се потулват в тинята да летуват, гълъбите гукат и акациите цъфтят. Лошо годишно време е пролетта, защото поражда неспокойствие и злословие, разгорещени хлапаци гледат на кръв, вдигат камъни и замерят стражите, а изображенията ми в храмовете вече са бивали осквернявани с говежди тор. Затуй се налага да те прогоня от Кеми, Синухе, та кракът ти никога вече да не стъпва на египетска земя. Позволя ли ти да останеш тук, ще дойде ден, когато ще трябва да наредя да те погубят, а това не ми се иска, след като си ми бил приятел. Безразсъдните ти приказки могат да се превърнат в искра, която ще подпали сухите тръстики, а веднъж пламнали, те ще изтлеят в пепел. Ето как понякога думите стават по-опасни от копията. Аз ще прочистя Кеми от злите езици, както добрият градинар прочиства зеленчуковите лехи от плевели. Напълно разбирам хетите, които набучват на колове покрай пътищата си всички магьосници. Не ще допусна в Кеми отново да лумнат пожари — нито заради хора, нито заради богове. Затуй ще те прогоня, Синухе. Така или иначе ти, изглежда, никога не си бил египтянин, а някакъв странен урод, някакъв мелез, в чиято болна глава се загнездват болни мисли.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Живая вещь
Живая вещь

«Живая вещь» — это второй роман «Квартета Фредерики», считающегося, пожалуй, главным произведением кавалерственной дамы ордена Британской империи Антонии Сьюзен Байетт. Тетралогия писалась в течение четверти века, и сюжет ее также имеет четвертьвековой охват, причем первые два романа вышли еще до удостоенного Букеровской премии международного бестселлера «Обладать», а третий и четвертый — после. Итак, Фредерика Поттер начинает учиться в Кембридже, неистово жадная до знаний, до самостоятельной, взрослой жизни, до любви, — ровно в тот момент истории, когда традиционно изолированная Британия получает массированную прививку европейской культуры и начинает необратимо меняться. Пока ее старшая сестра Стефани жертвует учебой и научной карьерой ради семьи, а младший брат Маркус оправляется от нервного срыва, Фредерика, в противовес Моне и Малларме, настаивавшим на «счастье постепенного угадывания предмета», предпочитает называть вещи своими именами. И ни Фредерика, ни Стефани, ни Маркус не догадываются, какая в будущем их всех ждет трагедия…Впервые на русском!

Антония Сьюзен Байетт

Историческая проза / Историческая литература / Документальное
Полтава
Полтава

Это был бой, от которого зависело будущее нашего государства. Две славные армии сошлись в смертельной схватке, и гордо взвился над залитым кровью полем российский штандарт, знаменуя победу русского оружия. Это была ПОЛТАВА.Роман Станислава Венгловского посвящён событиям русско-шведской войны, увенчанной победой русского оружия мод Полтавой, где была разбита мощная армия прославленного шведского полководца — короля Карла XII. Яркая и выпуклая обрисовка характеров главных (Петра I, Мазепы, Карла XII) и второстепенных героев, малоизвестные исторические сведения и тщательно разработанная повествовательная интрига делают ромам не только содержательным, но и крайне увлекательным чтением.

Александр Сергеевич Пушкин , Г. А. В. Траугот , Георгий Петрович Шторм , Станислав Антонович Венгловский

Проза для детей / Поэзия / Классическая русская поэзия / Проза / Историческая проза / Стихи и поэзия