Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Но моето чело не охлаждаха никакви илюзии, радост не сгряваше сърцето ми, нито работата ме удовлетворяваше, макар че през тези години работех усърдно — излекувах много болни, на няколко пъти отварях човешки черепи, пациентите ми оздравяваха и само трима се поминаха, та си създадох име на изкусен трепанатор. Аз обаче вечно недоволствувах. Може би се бях заразил от раздразнителността и мърморенето на Мути и непрекъснато хоках де когото срещнех. Каптах упреквах заради чревоугодничеството му, бедните — заради мързела им, богатите — заради себелюбието им, съдиите — заради равнодушието им. Никой не можеше да ми угоди, от всички бях недоволен и горчиво ги подигравах. Само болните и децата щадях. Болните лекувах, без да им причинявам излишни болки, а Мути карах да раздава меденки на децата от улицата, чиито очи ми напомняха ясните очи на Тот.

За мен хората казваха: „Този Синухе е досаден, озлобен човек, черният му дроб е отекъл и злъчка потича от устата му, щом проговори. Преждевременно се е състарил и вече не умее да се наслаждава на живота. Пък и злодеянията му го преследват, та нощем сън не го хваща. Затуй нека не му се сърдим и не му обръщаме внимание — езикът му жили него самия повече, отколкото нас.“

И бяха прави, защото, след като се намърморех, аз страдах от собствената си раздразнителност, проливах сълзи и давах зърно на мързеливците, свалях дрехата си, за да загърна пияницата, от богатите просех извинение за упреците си и вярвах в честността на съдиите. Така ставаше, защото продължавах да бъда слаб и не можех да променя природата си.

Но аз даже и Хоремхеб одумвах. Всичките му деяния ми се струваха лоши, а най-много укорявах неговите дръгливци, които хранеше от фараонските хамбари и които водеха ленив живот, в бирариите и кръчмите се хвалеха с подвизите си, биеха се, нараняваха се и изнасилваха сиромашките дъщери, така че тиванските улици станаха опасни за жените. Хоремхеб извиняваше злосторствата на воините си и все гледаше да ги оправдае. Когато сиромасите се обръщаха към него в защита на дъщерите си, той казваше, че трябвало да се гордеят, загдето воините подсилвали Египет със свежа кръв. Всъщност той ненавиждаше жените, гледаше на тях само като на средство за раждане на деца и друга заслуга не им признаваше.

Ония, които ми желаеха доброто, ме предупреждаваха да не злословя срещу Хоремхеб и ми запушваха устата с длан, когато на висок глас го одумвах на публично място. Те се бояха за мен и за себе си, отстраняваха се бързо и ме оставяха сам. С течение на времето Хоремхеб ставаше все по-недоверчив, държеше да знае всичко, което се говореше за него, и скоро нямаше обществено място или пивница, където негов човек да не надава ухо какво приказват и от какво се оплакват хората. Трябва да призная, че по този начин той се добираше до много неправди, за които народът не се осмеляваше да го уведоми, и със строга ръка наказваше злосторниците. Ала не по-малко пострадваха ония, които дръзваха да го укорят за деянията му. Гърбовете им плуваха в кръв, заради острия си език мнозина биваха изпращани в рудниците и каменоломните, а някои, обвинени в магьосничество, биваха хвърляни за храна на крокодилите. Но Хоремхеб издържаше подслушвачите си със средства от фараонската хазна, та те не печелеха от доносничеството си и не се сдобиваха с имуществото на ония, които обричаха на погибел. Затуй човек можеше да се опази от издайничество, като подкупи и пои с вино подслушвачите. Сиромасите пък се избавяха от тях, като им предоставяха жените и дъщерите си за забавление, така че подслушвачите водеха приятен, безделен живот в усърдна служба на господаря си. Самият Хоремхеб казваше:

— Дадох всекиму заслуженото, дори сиромахът пак е доволен — в глинената му хижа не липсва ни масло, ни лой. Много ме радва в Египет отново да виждам охранени деца, защото децата са богатството на страната, здравите момчета стават добри войници, а пълните момичета раждат повече деца от измършавелите. Обаче безделието поражда леност, а охолството — тревоги и зли приказки. Затуй трябва да управлявам зорко, че иначе на египетския народ скоро ще му стане прекалено хубаво под закрилата на пастирската ми гега.