Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Наистина съм уморена, пък и вече ти повярвах, че не си се докосвал до жена — много си непохватен и не ми доставяш удоволствие. Но когато един младеж отива за първи път при жена, той й прави безценен подарък. Затуй няма да ти искам нищо повече. А сега си тръгвай и ме остави да спя — нали получи онова, заради което беше дошъл.

Опитах се отново да я прегърна, но тя ме отблъсна, настоя да си ходя и аз се прибрах вкъщи. Тялото ми беше като в треска, всичко в мен вреше и кипеше и аз знаех, че никога нямаше да я забравя.

6

На другия ден наредих на моя слуга Каптах да връща всички пациенти, които ме потърсят, и да ги препраща при други лекари. Отидох на бръснар, след туй се измих, намазах тялото си с благовонно масло, но когато тръгвах към дома на Нефернефернефер, срещнах Хоремхеб и той ме спря.

— Приятелю Синухе — каза той, — всички са от един дол дренки.

— Имам бърза работа — предупредих го аз нетърпеливо. — Иди и кажи на слугата ми да ти даде солена риба и студена бира.

Понечих да тръгна, но Хоремхеб ме хвана за ръката и нали беше по-силен от мен — върнах се вкъщи да изслушам болката му. Докато дъвчеше солена риба и пиеше бира, той заразказва:

— Жената, с която тръгнах снощи, беше мила към мен, не знам обаче дали в края на краищата ми предложи нещо повече, отколкото може да предложи на един мъж най-простата робиня. — За миг той се замисли. — Е, трябва да призная, че имаше мека бяла кожа и че ми беше приятно да чувам вика й, опиянен от силата ми, но все пак се питам заслужаваше ли си толкова напрежение за тази работа. Освен това тя е омъжена, мъжът й е на път и като се върне, сигурно трябва да го убия, защото иначе той ще вземе да ме убие.

— Няма защо да се боиш — рекох аз нетърпеливо, — в Тива никой не постъпва така. Ако случайно се срещнеш с мъжа й у тях, ще му се поклониш с ръце пред коленете. Той ще те почерпи с вино и сам ще се напие, след което можеш да се любиш с жена му в собственото му легло. Така е било и така ще бъде и двамата ще са доволни — жената от теб, а мъжът затуй, че му е разрешила да се напие, без да го ругае и да го заплашва, както обикновено правят жените.

— Каза ми, че мъжът й бил кльощав, плешив и стиснат — продължи Хоремхеб, отпивайки от бирата, — и аз й дадох златната огърлица, защото за мен златото няма никаква стойност, щом не е заслужено в битка. И понеже бяхме порядъчно пияни, тя от своя страна ми подари перуката си, макар че не знам за какво може да ми послужи. — Хоремхеб измъкна изпод престилката си перуката, чиито коси изкусно бяха боядисани в яркозелен цвят, и небрежно почна да я люлее в ръката си. — Яд ме е само, че с пияната си глава съм забравил камшика си под леглото й и сега войниците няма да ме поздравяват по улиците. Как мислиш, дали на пазара ще мога да заменя перуката срещу офицерски камшик, защото не ми се вярва още веднъж да ида при нея, колкото и мека да е кожата й.

Казах, че не е изключено, и повторих, че бързам, но Хоремхеб не се помръдваше. Оплака ми се, че в устата си имал вкус, сякаш бил ял кал, и му била противна миризмата, останала от жената по ръцете му. Подуши ме и реши, че аз също трябва да съм спал с някоя жена, понеже съм миришел на помада. Казах му, че съм ходил на бръснар. Просто ми се стори унизително да сравнявам Нефернефернефер с неговата позната. Имах чувството, че за разлика от него съм извършил нещо съвсем друго, че целият съм обвит от златни нишки. И може би бях прав, защото важно е, изглежда, не какво върши човек, а какво изпитва сърцето му, докато го върши.

— Помниш ли снощната ми клетва? — запита Хоремхеб. — Бях изпил много вино, ала то ми помогна да си изясня доста неща, върху които бях размислял. Стана ми ясно, че всички останали, които се веселяха, гордеейки се с възможностите и положението си, бяха просто мухи около мен. Кой знае дали моята любима принцеса Бакетамон не е също такава досадна муха. Единственото, което има някакво значение, е властта. А без оръжие няма власт. Прав е бил моят сокол, като ме направи воин.

— Власт имат не воюващите — рекох аз, — а ония, дето пращат войниците да се бият за тях.

— Аз не съм глупак — каза Хоремхеб. — Всички, които смятат, че командуват, и седят на високи тронове, в крайна сметка нищо не командуват, защото властта се оказва у съвсем други. Според мен например жреческият съвет на Амон има голямо влияние в Египет, а оня жрец, дето седи отдясно на царската майка, в момента е струпал голяма власт в ръцете си. Но ако се намери, някой да събере войска, да я подчини на заповедите си и да я поведе на война, тогава той наистина ще бъде могъщ дори никой да не знае това.

— И все пак ти си глупав — вметнах аз. — Та нали воинът е длъжен да положи клетва за вярност към фараона. Така фараонът винаги стои над него.