Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Жената, на която й бе прилошало, изми устата си и продължи да пие. После съблече изцапаната си дреха, захвърли я и свали перуката си. Останала съвсем гола, тя притисна гърдите си една о друга, накара слугите да налеят вино между тях и даваше да пие на всеки, който пожелаеше. Олюлявайки се, тя вървеше през салона и се смееше неудържимо. Беше млада, хубава и буйна, спря също пред Хоремхеб и му предложи да пие от гърдите й. Той се наведе и пи, а когато се изправи, лицето му беше червено. Погледна жената в очите, взе в ръце голата й глава и я целуна. Всички се заливаха от смях, жената също се смееше, но изведнъж притихна и помоли за чисти дрехи. Слугите я облякоха, тя сложи перуката на главата си и седна до Хоремхеб, без повече да пие. Сирийските музиканти свиреха, в кръвта и тялото си усещах шемета на Тива и знаех, че съм роден да изживея края на света и че не ме е грижа за нищо, щом можех да седя до сестрицата на моето сърце и да гледам зелените й очи и червените й устни.

Така заради Хоремхеб отново се срещнах с моята любима — Нефернефернефер, но по-добре щеше да бъде никога да не бях я срещал.

5

— Твоя ли е тази къща? — запитах я аз, когато седна до мен и ме погледна със зелените си студени очи.

— Моя е — отговори тя. — Гостите също са мои. Всяка вечер ми идват гости, защото не желая да съм сама.

— Сигурно си много богата — рекох аз и се свих, боейки се, че не съм достоен за нея. Тя обаче ми се присмя като на дете и дяволито каза както в приказките:

— Аз съм жрица, а не някоя презряна жена. Какво искаш от мен? Не разбрах за какво намекваше.

— А Метуфер? — запитах аз, защото исках да знам всичко, дори да ми причинеше болка. Тя ме погледна изпитателно и леко сбърчи начернените си вежди.

— Ти не знаеш ли, че Метуфер е мъртъв? — запита тя. — Метуфер умря, защото посегнал на средствата, които фараонът дал на баща му за строеж на храмове. Той умря, а баща му вече не е царски зидар. Нима не знаеше?

— Ако това е истина — усмихнах се аз, — ще ми се почти да вярвам, че Амон го е наказал, загдето му се подиграваше.

Разказах й как жрецът и Метуфер плюеха върху образа на Амон, за да го измият, и как се намазаха със свещената помада. Тя също се усмихна, ала очите й бяха студени и загледани някъде далеч пред кея. Изведнъж тя запита:

— Защо не дойде тогава при мен, Синухе? Ако ме беше потърсил, щеше да ме намериш. Лошо си сторил, че не дойде тук, а си отишъл с пръстена ми на ръката при други жени.

— Бях още момче и може би се боях от теб — казах аз. — Но в мечтите ми, Нефернефернефер, ти беше моята сестрица. Може да ми се присмееш, ала досега още не съм се любил с жена, защото очаквах пак да те срещна.

Тя се усмихна и махна с ръка.

— Само ме лъжеш. В очите ти сигурно съм стара, грозна жена и ти доставя удоволствие да ми се подиграваш и да ме лъжеш.

Погледна ме и очите й се смееха както някога. Стори ми се по-млада, беше същата както преди и докато я гледах, в сърцето си усетих болка.

— Истина е, че още не съм се докосвал до жена — казах аз. — Може би не е съвсем вярно, че единствено теб съм очаквал. Нека бъда откровен. Покрай мен са минали много жени — млади и стари, хубави и грозни, умни и глупави, ала на всички тях съм гледал с окото на лекар и никоя не запали искра в сърцето ми. Защо е така — не знам. Лесно би било да кажа, че причината е в камъка, който ми даде за спомен, и че Синухе го е омагьосала, без аз да усетя. Възможно е да си ме омагьосала, когато ме докосна с меките си устни. Но това не е никакво обяснение. Затуй и хилядократно да питаш защо, пак няма да мога да ти отговоря.

— Може като дете да си тупнал от колата на земята, стъписал си се и оттогава ти харесва да бъдеш сам — пошегува се тя и леко ме докосна с ръка, както никоя друга жена не беше ме докосвала. Не й отговорих, защото сама знаеше, че не е вярно. Тя бързо отдръпна ръката си и прошепна: — Хайде, да пием, та да разведрим сърцата си. Може би някога действително ще се любя с теб, Синухе.

Ние пихме, робите изнесоха някои от гостите в паланкините им, а Хоремхеб прегърна жената до себе си и я нарече „сестрица“. Тя се усмихна, сложи ръка на устата му и каза да не говори глупости, за които утре може да се разкайва. Тогава Хоремхеб стана и с чаша в ръка извика:

— Каквото и да върша, вече никога няма да се разкайвам. От днес нататък ще гледам само напред и никога назад. Кълна се в сокола си и в хилядата божества на двете царства. Имената им не мога да назова, но нека те всички чуят клетвата ми!

Той свали златната си огърлица и понечи да я сложи около шията на жената, ала тя се възпротиви и сърдито каза:

— Аз съм почтена жена, а не уличница! — Скочи ядосано и тръгна към вратата, откъдето обаче незабележимо му кимна, Хоремхеб я последва и онази вечер повече не ги видях.