Читаем Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.)) полностью

— Сега цялото ми имущество е твое, Нефернефернефер. Всичко, дори дрехите на тялото ми са твои. Нека днес ядем, пием и се любим, защото никой не знае какво може да се случи утре.

Тя взе бележката, прибра я равнодушно в кутията си от абаносово дърво и се обърна към мен:

— Съжалявам много, Синухе, но току-що забелязах, че месечното ми течение е дошло. Колкото и да ми се иска, ти не бива да ме докосваш. Затуй по-добре е да си идеш и да ме оставиш да се пречистя както е редно. Главата ми тежи и ме боли кръст. Друг път ще дойдеш и ще получиш онова, което желаеш.

Погледнах я, в сърцето си усетих смъртен хлад и не можах дума да пророня. Тя изгуби търпение, тропна с крак и каза:

— Отивай си, защото бързам! — Когато посегнах да я прегърна, тя извика: — Ще ми размажеш грима!

Прибрах се вкъщи и подредих нещата си, за да бъдат готови за новия собственик. Едноокият ми роб ходеше по петите ми и клатеше глава, докато накрая не издържах и му креснах:

— Стига си се влачил подире ми! Вече не съм ти господар, друг собственик ще имаш. Като дойде, бъди кротък и не го кради толкоз много както мен, защото тоягата му може да е по-корава от моята.

Той се поклони до земята, вдигна отчаяно ръце над главата си, горчиво заплака и каза:

— Не ме прогонвай, господарю! Старото ми сърце се привърза към теб и ще се пукне от мъка, ако ме изпъдиш. Въпреки че си много млад и наивен, винаги съм ти бил верен и ако съм те крал, правил съм го, без да накърнявам интересите ти и след дълго премисляне колко си заслужава да открадна. Със старческите си крака тичах в обедната жега по улиците и хвалех името и умението ти, макар слугите на други лекари да ме биеха с тояги и да ме замеряха с фъшкии.

Докато го гледах, сърцето ми кървеше и в устата ми горчеше, ала все пак се трогнах, докоснах го по рамото и рекох:

— Стани, Каптах!

Според документите за покупката той се казваше Каптах, аз обаче никога не се обръщах към него на име, за да не вирне нос и да не си въобрази, че сме равни. Затуй му викаха „роб“, „глупак“, „безделник“ или „хайдук“.

Като чу името си от устата ми, той още по-горко заплака, опря чело до ръцете и до нозете ми, а после сложи главата си под крака ми. Нервирах се, ритнах го и му заповядах да стане.

— От вайкането полза няма — казах аз. — Но може би трябва да знаеш, че не от ненавист те отстъпих другиму. Бях доволен от слугуването ти, макар често най-безсрамно да затръшваше вратите и да тракаше съдовете, щом нещо не беше по угодата ти. Дори да си ме крал, не съжалявам, защото това е право на роба. Така е било и така ще бъде винаги. Понеже нямах друго за даване, бях принуден против желанието си да се лиша от теб. Лиших се също от къщата и от цялото си имущество, така че даже дрехите на гърба ми вече не са мои. Затуй вайкането ти е безполезно.

Каптах се изправи, почеса се по главата и промърмори:

— Ама че лош ден! — Замисли се напрегнато и рече: — Макар че си млад, ти си голям лекар, Синухе, и светът е открит пред теб. Най-добре ще е да събера по-ценните вещи и като се стъмни, да избягаме. Ще се скрием в някой кораб, чийто капитан не е дребнав, и ще се спуснем надолу по реката. В двете царства има много градове. Ако съдебните служители те издирят или мен ме открият по списъка на избягалите роби, можем да отидем в червените земи, където никой не те познава. Можем да се прехвърлим и на морските острови. Там имало руйно вино и весели жени. В Митани и Вавилон, където реките текат обратно, също ценят много египетските лекари. Ти ще забогатееш и аз ще стана слуга на почитан стопанин. Хайде, господарю, побързай да съберем нещата ти, преди да е мръкнало.

И той ме дръпна за ръкава.

Каптах, Каптах — казах аз, — не ме залисвай с глупавите си приказки, защото сърцето ми е мрачно като смъртта и тялото ми вече не е мое. Стегнат съм в окови, по-здрави от медни вериги, макар че не ги виждаш. Не мога да избягам, защото далеч от Тива аз всеки миг ще се чувствувам като в нажежена пещ.

Понеже краката на моя слуга бяха покрити с мазоли, които лекувах в свободното си време, той седна на пода и каза:

— Амон трябва да се е отвърнал от нас и това никак не ме учудва, щом ти толкоз нарядко му принасяше жертви. Аз пък редовно жертвувах за него една пета от онова, което крадях от теб, от благодарност, че имам млад и порядъчен господар, ала той и от мен се отвърна. Много важно. Ще сменим божеството и ще идем да принесем жертва на някой друг бог. Дано той ни избави от злото и всичко да се оправи.

— Стига си дрънкал глупости! — скастрих го аз и вече съжалявах, че го бях заговорил по име, защото веднага почна да фамилиарничи. — Досаждаш ми като бръмчаща муха и не мислиш, че нямаме нищичко за пренасяне в жертва. Нали сега друг е собственик на всичко, с което разполагахме.

— Мъж ли е или жена? — полюбопитствува Каптах.

— Жена — отвърнах аз, не виждайки причина да крия това от него.

Като чу, той отново се завайка, заскуба косите си и извика:

Перейти на страницу:

Похожие книги

Живая вещь
Живая вещь

«Живая вещь» — это второй роман «Квартета Фредерики», считающегося, пожалуй, главным произведением кавалерственной дамы ордена Британской империи Антонии Сьюзен Байетт. Тетралогия писалась в течение четверти века, и сюжет ее также имеет четвертьвековой охват, причем первые два романа вышли еще до удостоенного Букеровской премии международного бестселлера «Обладать», а третий и четвертый — после. Итак, Фредерика Поттер начинает учиться в Кембридже, неистово жадная до знаний, до самостоятельной, взрослой жизни, до любви, — ровно в тот момент истории, когда традиционно изолированная Британия получает массированную прививку европейской культуры и начинает необратимо меняться. Пока ее старшая сестра Стефани жертвует учебой и научной карьерой ради семьи, а младший брат Маркус оправляется от нервного срыва, Фредерика, в противовес Моне и Малларме, настаивавшим на «счастье постепенного угадывания предмета», предпочитает называть вещи своими именами. И ни Фредерика, ни Стефани, ни Маркус не догадываются, какая в будущем их всех ждет трагедия…Впервые на русском!

Антония Сьюзен Байетт

Историческая проза / Историческая литература / Документальное
Полтава
Полтава

Это был бой, от которого зависело будущее нашего государства. Две славные армии сошлись в смертельной схватке, и гордо взвился над залитым кровью полем российский штандарт, знаменуя победу русского оружия. Это была ПОЛТАВА.Роман Станислава Венгловского посвящён событиям русско-шведской войны, увенчанной победой русского оружия мод Полтавой, где была разбита мощная армия прославленного шведского полководца — короля Карла XII. Яркая и выпуклая обрисовка характеров главных (Петра I, Мазепы, Карла XII) и второстепенных героев, малоизвестные исторические сведения и тщательно разработанная повествовательная интрига делают ромам не только содержательным, но и крайне увлекательным чтением.

Александр Сергеевич Пушкин , Г. А. В. Траугот , Георгий Петрович Шторм , Станислав Антонович Венгловский

Проза для детей / Поэзия / Классическая русская поэзия / Проза / Историческая проза / Стихи и поэзия