Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Още в ранно утро пристигнах пред дома на Нефернефернефер, но тя спеше. Слугите й също спяха, а когато ги разбудих, те ме наругаха и плиснаха помия по мен. Застанах до портата като просяк и зачаках кога в къщата ще се размърдат, та да вляза.

Нефернефернефер лежеше в леглото си. Лицето й се беше смалило и посърнало, а от виното очите й изглеждаха тъмнозелени.

— Досаждаш ми, Синухе — каза тя. — Наистина много ми досаждаш. Какво желаеш?

— Искам да ям, да пия и да се любя с теб, както ми обеща — отвърнах аз с тъга в сърцето.

— Това беше вчера, днес е друг ден — рече тя.

Една млада робиня съблече измачканата й рокля и разтри крайниците й с помада. След туй Нефернефернефер се погледна в огледалото, сложи си грим и перука, взе едно украшение от старо злато, обсипано с бисери и скъпоценни камъни, и го окачи на челото си.

— Хубав накит — отбеляза тя. — Безспорно заслужава цената си, макар да съм уморена и крайниците ми да са отмалели, сякаш цяла нощ съм се борила.

Тя се прозя и отпи глътка вино от чашата, за да се ободри. На мен също ми предложи да пия, но вторачен в нея, виното не ми беше вкусно.

— Значи вчера ме излъга. Не си била неразположена и нищо не ти е пречело да се любиш с мен — казах аз просто така, защото това още предишния ден ми беше известно.

— Бях се заблудила — отвърна тя. — Но действително вече е време и сега съм много обезпокоена да не би да съм забременяла от теб, Синухе. Бях толкова слаба в прегръдките ти, а ти — неудържим.

Тя се усмихна, погледна ме лукаво и аз разбрах, че ми се подиграва.

— Накитът ти сигурно е бил открит в някакъв царски гроб в Сирия. Спомням си, че вчера казваше нещо такова.

— Така ли? — възкликна тя. — Всъщност аз го открих в леглото на един сирийски търговец, но нека това не те тревожи, защото беше дебел като свиня и вонеше на лук. Вече нямам намерение да се срещам с него, след като получих онова, което исках.

Тя свали перуката и накита, небрежно ги пусна на пода и се излегна в леглото. Голата й глава беше гладка и хубава, тя изпъна тялото си и подложи ръце под тила си.

— Аз съм слаба и уморена, Синухе. Защо злоупотребяваш с отпадналостта ми и ме гледаш така, без да мога да ти попреча? Не забравяй, че макар да живея сама, аз не съм някоя презряна жена и трябва да пазя репутацията си.

— Знаеш добре, че нямам нищо повече за подаряване. Ти притежаваш всичко, което беше мое — казах аз, наведох се над леглото й и уханието на помадата и кожата й ме лъхна в лицето.

Тя докосна косата ми, ала веднага отдръпна ръката си, засмя се и лежешком поклати глава.

— Колко хитри и коварни са мъжете — рече тя. — Ти също ме мамиш, Синухе, но какво да правя, като съм слаба и те харесвам. Веднъж каза, че прегръдката ми щяла да те изгори по-лошо от огън, а ето че не е вярно. Пипни колко хладен и приятен е скутът ми. Гърдите ми също можеш да погалиш, защото са уморени и зажаднели за ласка.

Но щом понечих да я обладая, тя ме отблъсна, седна в леглото и сърдито каза:

— Макар да съм слаба и самотна, няма да позволя на един хитруващ мъж да ме използува. Ти скри от мен, че баща ти Сенмут има къща в бедняшкия квартал край пристанището. Самата тя не е кой знае колко ценна, но земята, на която е построена, се намира близо до кея, а за покъщнината сигурно може да се получи нещо, ако се продаде на пазара. Ако ми прехвърлиш това твое имущество, днес може би ще ям, ще пия и ще се любя с теб, защото никой не знае какво ще стане утре и аз трябва да пазя репутацията си.

— Имуществото на баща ми не е мое имущество — казах аз потресен. — Ти не можеш да искаш от мен нещо, което не е моя собственост.

Тя наклони глава и ме погледна със зелените си очи. Лицето й беше бледо и дребно, когато поде:

— Много добре знаеш, Синухе, че ти си законен наследник на имуществото на твоя баща. Родителите ти нямат дъщеря, която би имала еднакво право на наследство както синът. Ти си тяхно единствено дете. Освен това криеш от мен, че баща ти е сляп. По тази причина той ти е предоставил печата си и правото да се грижиш за собствеността му и да се разпореждаш с нея като със своя.

Това беше истина. Когато зрението на баща ми отслабна, той ми предаде печата си и ме помоли да се грижа вместо него за имуществото му, защото вече не виждаше дори името си да напише. Двамата с Кипа често споменаваха, че къщата трябвало да се продаде на изгодна цена, за да си купят малък имот извън града и там да живеят, докато отидат в гроба си и поемат пътя към вечния живот.

Онемях от ужас при мисълта, че бих могъл да измамя баща си и майка си, които ми имаха такова доверие. Ала Нефернефернефер притвори очи и каза:

— Вземи главата ми в ръцете си и допри устни до гърдите ми, Синухе. Излъчваш нещо, което ме разнежва и ме кара да забравям интересите си, когато става дума за теб. Готова съм цял ден да се забавляваме, ако ми прехвърлиш бащиното си имущество, въпреки че не представлява особена ценност.

Взех гладката й малка глава в ръцете си и усетих прилив на безумна страст.