Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Нека бъде както ти искаш — казах аз и собственият ми глас проряза слуха ми. Но когато се опитах да я прегърна, тя рече:

— Имай още малко търпение. Първо намери правоспособен писар да изготви всички необходими документи, защото нямам никакво доверие на мъжки обещания. Мъжете много хитруват, а аз трябва да пазя доброто си име.

Тръгнах да търся правоспособен писар и всяка крачка, която ме отдалечаваше от Нефернефернефер, ми причиняваше страдание. Затуй накарах писаря да побърза, подпечатах документите с печата на баща ми и ги подписах от негово име, така че писарят още същия ден можеше да ги изпрати на съхранение в царския архив. Понеже нямах вече ни сребро, ни мед, с които да заплатя услугата му, той се намръщи, но склони да почака за възнаграждението си до разпродажбата на имуществото, което също бе отбелязано в документите.

Когато се завърнах в дома на Нефернефернефер, слугите й ми съобщиха, че спяла и трябвало да почакам до вечерта. Най-сетне тя се събуди, прие ме и аз й предадох бележката от писаря, която тя равнодушно прибра в черната кутия.

— Ужасно упорит си, Синухе — рече тя, — но аз съм почтена жена и държа на думата си. Ела и вземи онова, заради което си дошъл.

Легна в леглото и разтвори обятията си, без обаче ни най-малко да се наслаждава с мен — оглеждаше се в огледалото и тайно се прозяваше, сложила ръка на устата си, така че изпитваното от мен удоволствие беше тръпчиво. Когато станах от леглото, тя каза:

— Ето че постигна желанието си, Синухе. Сега ме остави на спокойствие, защото много ме отегчаваш. Непохватността и необуздаността ти не ми доставят никаква радост, а ръцете ти ми причиняват болка. И все пак, ако ме оставиш на мира, аз ще забравя преживените с теб страдания, защото си неопитен. Някой ден можеш пак да наминеш, но предполагам, че вече си ми се наситил.

Почувствувах се кух като черупка на изпито яйце, тръгнах си, залитайки, и се прибрах вкъщи. Искаше ми се да се усамотя в някоя тъмна стая, да стисна глава в ръцете си и да изплача мъката и разочарованието на сърцето си, но на верандата ме чакаше непознат мъж с перука и пъстра сирийска дреха. Поздрави ме високомерно и помоли да го прегледам.

— Вече не приемам пациенти, защото къщата не е моя — рекох аз.

— Краката ми са покрити с болезнени мазоли — продължи той, примесвайки сирийски думи в речта си. — Твоят умен роб Каптах те препоръча като умел лечител на мазоли. Избави ме от мъката и няма да съжаляваш.

Беше толкова настойчив, че накрая го въведох в приемната си и извиках на Каптах да донесе гореща вода, за да се измия. Но него го нямаше. Едва когато прегледах краката на сириеца, забелязах, че това бяха мазолестите крака на Каптах. Той сне перуката, откри лицето си и се разсмя с глас.

— Какви са тия щуротии? — ядосах се аз и го заудрях с тоягата, от което смехът му бързо премина в рев. Ала щом захвърлих тоягата, той ми каза:

— Тъй като вече не съм твой роб, мога спокойно да ти призная, че имам намерение да избягам. Реших да проверя дали ще ме познаеш в тези дрехи.

Припомних му наказанията, които грозят избягалите роби, и го уверих, че рано или късно ще бъде заловен, защото сам не може да се издържа. А той ми отговори:

— Снощи, като изпих бирата, заспах и ми се присъни, че ти, господарю, лежиш в нажежена пещ. Аз обаче дойдох, наговорих ти груби думи, хванах те за врата и те натопих в течаща вода, която отнесе двама ни. Днес ходих на пазара да разпитам един тълкувател какво означава сънят ми. Той каза, че стопанинът ми се намирал в опасност, че заради дързостта си ще ям бой и че на стопанина ми му предстои дълъг път. Сънят ми е истина, господарю. Достатъчно е човек само да погледне лицето ти, за да разбере, че се намираш в голяма опасност. Боя вече го изядох, така че остава да се сбъдне краят на съня ми. И понеже смятам да те придружа по време на пътешествието ти, набавих си тези дрехи, за да не бъда разпознат.

— Трогнат съм от верността ти, Каптах. Възможно е да ми предстои дълъг път, но той ще ме отведе в Дома на смъртта, а там едва ли ще имаш желание да ме последваш — рекох аз, опитвайки се да бъда ироничен.

— Никой не знае какво ще се случи утре — каза Каптах нагло. — Още си млад и зелен, господарю. Като необлизано от майка си теленце. Затуй не смея да те пусна сам по трудния път към Дома на смъртта и Западната страна. Ако се наложи, вероятно ще те последвам, за да ти помогна с опита си. Независимо от твоята неразумност сърцето ми се привърза към теб. Освен това си нямам момче, макар навярно много деца съм направил, само че никога не съм ги виждал, и затуй искам да ми бъдеш като син. Казвам ти го не за да те оскърбя, а за да ти покажа с какви чувства гледам на теб.